Един вид егото като малко петно пяна на повърхността на огромния океан.То е феномен без причина който се появява защото се е появил образно казано за най-големите маниаци на тема логика или подредба на нещата.Но разтварянето на пяната отново в океана явно е по-логичен процес тоест преминава през стадиите на един цирей отначало е мъничка пъпка после узрява и наедрява и после се пука и изчезва.Тук гнойта е аналог на страданието тоест ясно е, че на цирея му трябват време и прераждания за да узрее и набъбне за да се пукне качествено и да изчезне.Ако циреят не е узрял той не се пука ако ще да го сцепиш от стискане. Но със сигурност ще се спука по-лесно когато узрее.
П.с. Никак не споделям идеята, че реалността ползва циреите за да се самиопознава.Тя си се познмава прекрасно и без тях и за това изпитва блаженство без циреи и страдание с циреи.