Има един хубав пример от една книжка на Наполеон Хил май беше.
Ако искаш нещо, не трябва да упоменаваш начина, по който трябва да стигнеш до него. Той казва - Примерно, искам жена ми да ми донесе сандвич, казвам и и тя ми носи. Но ако и кажа - Стани от креслото, направи две крачки напред, една вдясно, 3 вляво, тя няма да стигне до хладилника, първо защото не седи в моето кресло, после крачките са и по-малки от моите и т.н. Та или искаш нещо и оставяш вселената да се погрижи как да ти го достави, или избираш пътя и начина, но не знаеш къде ще стигнеш.
А ти като искаш нещо, отчитай факта, че то има примерно 10 сстъпала до него, ти искаш, вселената те повежда, стигаш на първо стъпало и викаш -Уф, пък ти, вселено, не исках това. Не става скок оттук там, ако не си чист, тя ще те преведе през изчистването, за да стигнеш там.
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|