|
Свръхум е примерно космическият разум.
Нали сме наясно, че ние сме както частта, така и цялото. Като част използваме земния си ум, като Цялото използваме космическия си разум.
Башар прави хубаво разграничение и аз съм го давала тук поне 100 пъти, но ти освен дето не искаш да слушаш видеа на Башар, също така очевидно не искаш да четеш и моите трудови напъни да ти обясня за какво говори той.
Имаше една книга Матрицата пет ли беше, коментирали сме я и в стария форум, май вещицата беше много вътре в тия идеи. Е, Башар повтаря почти същото или го е казал по-рано, пък момчето го е преписало.
Това ми го е казвал и един познат преди близо 15 години, аз тогава го отхвърлих, но все пак го запомних, а ти като отхвърляш нещо, после удобно го и забравяш.
Ние сме като гроздове, нагре се събираме примерно 50 човека и правим свръхдуша, после примерно 50 свръхдуши се събират и правят една свръхсвръхдуша, после 50 свръхсвръхдуши се събират и правят ... и т.н. Всяко едно такова обединение си има собствен ум, различен от сумата на умовете на участниците. Ние като човечество имаме колективен разум, различен от простото събиране на умовете на всички човешки същества.
Тоя колективен разум е редно да е по-могъщ от моя или твоя ум в частност, не ли?
Но на най-ниско ниво, нашето - твоята свръхдуша, когато е решила да изпита физическата реалност, е създала организъм, съставен от две части - свръхум и ум, Башар ги описва като водолаз, който се спуска в дълбините, и друг, който стои горе в лодката и контролира водолаза да не погине. Водолазът може да се спусне толкова дълбоко, че да забрави за съществуващия в лодката, но стоящият в лодката никога не забравя за водолаза.
Вземи изгледай видеото, а? То не можеш да научиш нещо ново, без да положиш поне минимални усилия да го направиш.
С две думи нашият физически ум е част от общия човешки ум, другата част на тоя ум е свръума, който стои в лодката, приеми го и като т.н. ангел-хранител, който всички сме били имали.
По-нагоре има ум на свръхдушата, после ум на свръсвръхдушата и т.н.
И в същото това време ние сме хем дребното човече долу, хем и всичко това останало, защото Цялото е холографско. Ако наочим вниманието си към свръхума, можем рано или късно да успеем да се идентифицираме и с него.
Башар даже казва, че вечното търсене на половинката си всъщност не означава да си намерим човешка половинка от другия пол, а означава да се свържем с висшия си ум, за да станем цялото, което сме били.
Значи под „ум“ разбирам възприятия, реакции, емоции, логическо мислене.
А постулатите къде сложи? Постулатите са най-горе, не са плод на физическия ум, преди душата да слезе на земята, тя си създава терен, на който да си играе, калъп на реалността, тоя калъп е изграден от постулати. Физическият ум обаче може да стигне до тях и да ги промени, като по тоя начин създава играта.
Емоциите, възприятията и реакциите са плод на постулатите, които сме заложили горе в ролята си на свръхдуша или душа, да не се захващаме за думата.
Значи има душа, тя решава да си поиграе във физическата реалност, разделя се на свръхум и ум, създава игрално поле от постулати и пуска умовете в него, като единият ум стои в лодката, а другият, този, когото ти единствено признаваш, върши черната работа.
В четвърта плътност логическото мислене на трета плътност не важи. Но за да го разбереш, трябва да се опиташ да мислиш с нещо друго, на първо време опитай да мислиш не с ума, а със сърцето си. Примерно.
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|
Re: ОТКЪДЕ ЗНАЕШ [re: AH_]
(непостижима)
