1. Аз не се чувствам щастлива, когато и фактическата ми логика казва, че мога да бъда щастлива. Даже наопаки - често се чувствам щастлива напук на всякаква логика.
2. Кой ти е казал и откъде си се снабдила с тоя упорит постулат, че усетът минава през ума и фактическата логика? Пчелата си намира кошера през девет поляни в десетата с ум и фактическа логика ли? Няма нищо общо между усет и логика, даже наопаки, често логиката говори едно, усетът друго.
Умът няма никаква представа от нивата и начините на функциониране на висчия ум, в Кибалион, херметизма, имаше един хубав текст, че над нас има същества толкова по-развити от нас умствено, колкото ние сме по-развити от минералите.
Как ти се струва? Един минерал да се опитва да обхване човешкия ум и логика? Или си прилепнала към убеждението, че от човешкия ум по-високо нема и от Искъро по-глибоко няма.
Уж подсъзнанието и интуитивната логика са по-силни, но ако не са стиковани с фактическата логика, нищо не е наред.
При теб може да не е наред, при мен не е така, а защо не е наред при теб? Предполагам, че имаш постулат залепнал, че няма как да е наред. Всичко идва от дълбок постулат в теб, който те е ограничил в смисъл наредил ти е да не приемаш нищо, докато не бъде одобрено от фактическата логика.
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|