|
Добре бе, АН, ти четеш ли ме изобщо?
Не са само тия двата варианта, Башар предлага трети.
Не да игнорира, а да интегрира, ние сме Цялото, и доброто, и лошото, не можем да отделим лошото от себе си и да го заметем под килима, точно обратното, трябва да го интегрираме. Да го приемем.
Хъбард има много точна теза, ставаща за тоя случай, той говори за конфронтация, но конфронтация при него - дефиницията е - Способността да се чувстваш удобно в присъствието на...
Ние трябва да се научим да се чувстваме удобно в присъствието на всичко, упражненията за конфронтиране са много, примерно дава ти се тетрадка, тетрадката стои на нивото на очите ти и ти трябва да я гледаш, без да реагираш, продължително време. Всяко насълзяване на очи, неволни движения, заспиване, почесване, кихане, хихикане е невъзможност да конфронтираш. Да се изправиш лице в лице с тетрадката и да се бориш с нея също е невъзможност да конфронтираш, защото когато се чувстваш удобно с нещо, не се бориш с него.
Или ние конфронтираме нещата, или те ни владеят.
Реакциите на хората, които описваш, дори напълно противоположни, са все под един и същ общ знаменател - неспособност да конфронтираш, което ти предизвиква реакции всякакви.
Ние трябва да приемем всичко, защото всичко е част от нас, т.е. нито една от двете реакции на хората, които ти описваш. И след това да изберем което ни е по сърце.
Т.е. нещо друго. Или това, ако то ни е по сърце.
Ти предлагаш две реакции - А и Б. Аз ти казвам да излезеш отвъд тия две реакции и да направиш реакция С.
Та ти защо все пак избираш първия вариант?
Не избирам първия вариант, избирам трети съвсем различен вариант.
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|
Re: Светлинното тяло [re: AH_]
(непостижима)
