Е не, то практически започва да подухва като повей, като лек ветрец, ако си нащрек, можеш да го хванеш тогава, а не да чакаш бурята и да те тресне светкавица по главата...

Интересното с нивата е, че човек може едновременно да е на различни.
Но ако не е бил на по-високо, изобщо не разпознава съзнателно по-ниското.

Човек Е едновременно на всички възможни съществуващи нива, от своето си лично затворено его та чак до нивото на Цялото. Обаче не ги осъзнава, това като на Ошо мисълта, че човек може да избере да не осъзнава, че е бог, но не може да избере да не бъде бог...

В тоя смисъл - аз съм осъзнала някакви по-високи нива и упорито не ща да се връщам обратно в по-ниските, не че не съм го правила и преди. Забаламосам се, залъжа се, прилъжа се нещо и пак се спусна обратно надолу. Но сега просто много ми е писнало вече...а ти ще отбележиш, че щом изисква спускане надолу, значи трябва нещо да се отработи там, затова ме задържа като полска трънка шушляк.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя