пак някакви символики воински, ама все едно...
какво да мисля за кучетата? те не са виновни - безпризорни дечица на колене в един човешки свят.
и мен са ме хапали два пъти.
последните десетилетия ескалира отказ от отговорност и чувство за безнаказаност от всякакъв вид - изоставени деца, изоставени старци, в самота, без грижи и безпаричие. и изоставени кучета, разбира се.
такова нещо българската история не помни, доколкото ми е известно.
нещата са обусловени и свързани с много целенасочени или не толкова, но допуснати и градени процеси - още от освобождението от турско робство - подмяната на български традиционни морали с някакви уж по-градски и европейски - да ги гоним циливилизованите - хвърляне в калта на баш герои като петко войвода, и въздигането на по-шик изглеждащи като стамболов например...
и така...
пази боже сляпо да прогледа са казали някога.
но това е положението. ето - воините от вип клуба, а теб като те гледам искате да контролирате, премервате сили и енергии. не разхищавате и се въздигате в мъгла и сила. други караме на камикадзе безконтролност, прах, искри и къчове. с кое се стига по-далеч не зная. очевидно вашето е по-здравословно за вас си.
и с кучетата същото.
|