Башар и не само той впрочем, казва, че няма време и всико е тук и сега, вече съществуващо. Безброй реалности, безгранично число реалности, които съществуват едновременно тук и сега, винаги са съществували и винаги ще съществуват.
Те са неподвижни. Единственото, което се движи, е нашето съзнание през тях. И всъщност ние не се развиваме във времето, ние не се движим през времето, защото време няма. Ние сменяме една реалност с друга - милиони пъти в секундата, но реалностите толкова си приличат една на друга, че ние не забелязваме промяната и си мислим, че се намираме в една и съща реалност.
Когато се научим да се движим по-добре, да си избираме по-различни реалности, тогава ще отчитаме промяната.
Т.е. няма една реалност и ние развивайки се в нея.
Всичко, което можем да си помислим, вече съществува, защото иначе ние нямаше да можем да го помислим.
Например реалността на Карлито и реалността на Ошо, те съществуват едновременно двете, заедно с милиони други реалности. Ние сме тези, които избираме коя реалност да изпитаме. Всъщност реалностите са илюзорни, единственото реално нещо е нашето изживяване на реалността.
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|