Ами значи просто не си дала правилната команда на тялото си.

От свръхума очаквам да ме поведе в светове, които никога не бих открила сама или никога не бих посмяла да вляза там, или да ме изведе от кръстопът, от който на физическия ми ум не му стигат силите да излезе.

Изобщо - очаквам да ми създаде нова реалност или да ми помогне да я създам аз.
Чела ли си Ричард Бах - Илюзии?
Очаквам този Аз да е по-смел от мен, защото е повече свързан със Съществуването, и да направи това, което аз сама не смея, защото моят ум е дребничък и пресметлив и ме е затворил в кутийка, която вече ми е писнала до дън душа...

11. Учителят отговори и рече: “Имало едно време едно село, всички в него живеели на дъното на пълноводно кристално бистра река.
12. Течението на реката се носело тихо над всички тях: млади и стари, богати и бедни, добри и зли, понеже следвало своя път и познавало само своята кристално бистра същност.
13. Всяко същество се било вкопчило кой както намери в коренищата и камъните по дъното на реката, понеже така живеели – вкопчени, и от рождение били усвоили да се съпротивляват на течението.
14. Ала накрая едно от съществата рекло: “Уморих се да живея вкопчен. Макар и да не го виждам с очите си, вярвам, че течението знае къде отива. Ще взема да се пусна и да го оставя да ме отнесе където реши. Ако и занапред живея вкопчен, ще умра от скука.”
15. Другите същества му се изсмели и рекли: “Безумец! Пуснеш ли се, течението, пред което се прекланяш, ще те изхвърли изподран и насинен от камъните и ти ще умреш по-бързо, отколкото скуката!”
16. Той обаче не ги послушал, поел си дълбоко въздух, оставил се на течението и то начаса го заблъскало и замятало сред камъните.
17. Ала съществото отказало да се вкопчи отново и с времето течението го издигнало над дъното и го освободило, и вече не го удряло и наранявало.
18. И съществата надолу по течението на реката, които не го познавали, възкликнали: “Вижте, чудо! Уж е същество като нас, а лети! Вижте – Месия, дошъл е да ни спаси!”
19. А съществото, носено от течението, отвърнало: “Аз съм точно толкова Месия, колкото и вие. Реката на драго сърце ни вдига и ни прави свободни, стига да се престрашим и да се пуснем. Истинското ни дело е това пътуване, това приключение.”
20. Те обаче продължили да викат още по-гръмогласно: “Спасител!”, все така вкопчени в скалите, а когато погледнали отново, него вече го нямало и те си останали сам-сами, за да разказват предания за Спасителя.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя