|
Благодаря ти, Папароско
тези неща в животите на почти всеки се случват. не мисля, че нещо аз съм карък, та да се случват на мен само. проблемът е, че наистина се случват в известна степен, защото начинът ми на живот кара тялото ми да праща сигнали, че и то, и душата са към предел и искат промяна. промяна обаче няма да бъде дадена, преди започнатият цикъл да бъде завършен. не съм от войните, които се дават на края на дунава. ако преди това ще се давим от схванат мускул - така да бъде, но заден към края на плаването няма да дам.
и на теб пожелавам здраве, и благословеност - вчера беше хубав празник за християните и аз го изкарах по чудесен начин
не зная кои са истинските имена на нещата въбще. не зная и кои са изтинските неща въобще, с малки изключения, които съм успяла да науча. но за себе си, от моите балкончета, най-вероятно съвсем не валидни по принцип.
за антималигноцит - прости, но не харесвам неща, нарочно натиквани в мистериознозност. освен друго - аз съм и юрист - обичам точни правила, и спазането им, и мисля, че те са в полза на всички. в идеалния вариант, но и в реален, с всичките възможни ущърби. авторът на това нещо - антималигноцит - хем лъже болни хора, което си е чист грях, хем не иска да спази правилата - и да каже какво има в илача, който дава на болните. така не е право. аз съм от правоверните - по широкия път, само така стават нещата. нямаш право да искаш специален кортеж с шорткъти специално за себе си.
има едно филмче, с едно мото на края:
"there's no shortcut to happiness"
и за онколекарствата мисля същото - няма шорткъти за тях. или поне з атези, които аз ббих ползвала за себе си. иначе - каквото е писано. и без друго вече имах премного от почти всичко в този живот. и хубаво също.
|
Re: Да назовем нещата с истинските им имена [re: paparosko]
