Никой не може да влезе два пъти в една и съща река.
Следователно резултатите винаги ще са различни.
Давам ти най-прост пример - влизаш в реката и водата ти е студена.
Влизаш друг път в реката и водата ти е топла.
Ако използваш ниско ниво на обобщение, практиката ти ще даде противоречиви резултати, ще си кажеш - днес водата е студена, вчера беше топла, следователно това не е знание, защото е тотално противоречиво.
А водата дори може да е с една и съща температура, просто единият път да си се пекла на слънце, а другият път навън да е било много студено.

Според мен е съмнително именно когато практиката дава непротиворечиви резултати.

Не можем с нашия ум да обхванем необятното, затова нещата ни изглеждат противоречиви. От хилядолетия философите спорят кое е първичното - битието или съзнанието...а всъщност те са двете страни на едно по-обобщено явление, намиращо се на горното измерение.

Двете страни на монетата са противоречиви на долното ниво, на горното са съставни части на обобщената същност монета.

Т.е. дали нещата са противоречиви или не зависи от нашето ниво на вникване. Да речем, науката е вникнала достатъчно добре в същността на монетата и затова и през ум не и минава да разглежда двете и страни като противоположни.
Обаче науката още не е вникнала в същността, съдържаща битието и съзнанието в себе си, и затова ги разделя и слага думичката ИЛИ между тях.

Ето защо аз казвам,че умът се развива и днес извежда едно познание, утре може да изведе противоположното, като и двете са едновременно верни, но на различни нива.
Докато схващането с усет, трето око, вътрешно чувство - то е абсолютно, защото в един момент ти се подава цялото познание на всички нива и оттук насетне ти просто го знаеш.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя