Здрасти - добре завърнала се в скромното ни общество
Щом вярваш, че каквото даваш, се връща, значи си работи.
Така е - ако сведем кармата само до изравняване на везните.
После, ние по-трудно оценяваме , когато получаваме. Особено хубави работи. Може да е, защо смятаме, че някак ни се полагат, а може да е, защото не са ни нужни в конкретния момент.
Не знам - мисля си, поне така си претендирам пред себе си, че аз оценявам сравнително адекватно. Макар понякога да изглежда на някои, че мисля фаталистично.
Проблемна точка - не само при мен се явят качествените и количествените натрупвания - на хубаво лесно се свиква, но човек се разглезва, изнежва, и от там - започва да приема - падналите му хубавини като даденост, преценката му се замъглява, става невнимателен, и склонен към лесни контузии - от високо - по-лошо се пада.
С лошото малко хора са склонни въобще да свикнат. Но дори да е така - чистото и искрящо смирение е достъпно за малцина. Аз дори май не съм срещала такива. Чела съм, че съществували.
Повечето се озлобяват, затварят, отчайват и въобще от случващи им се лошотии на талази. Което пък води до - че и те самите започват да бъдат склонни да отвръщат с лошо. За съжаление - не само на лошото, става като рефлекс.
Особено силно и ярко важи за малките деца. Тези дни наблюдавах деца - в предучилищна възраст на мои другари. Едното момченце - особено манипулативно и озлобено. А родителите му го обичат, и е гледано дете. Тук има значение и характер от звездите, нали
Наблюдавай за лошите неща. Например, когато ти се случва нещо лошо в някаква сфера, безпристрастно се опитай да прецениш дали не ти се случва и нещо хубаво в друга.
Разбита се, че ми се случва - каквато и лошотия да ми се е случила - най-малкото - ще вкуся нов вид сладолед, ще срещна усмихнато момче на улицата, или някоя нова случайна роза някъде на пътя си
Редактирано от ponichka_ на 11.06.12 07:51.
|