Подсети ме за отговор в един тест:)
Беше нещо такова:“Ти си уникален! Точно както всички останали!“:) – по повод призванията и професиите:)
Струва ми се, че по някое време приемаме такова разбиране за себе си.
А междувременно търсим начини да си харесваме живота във всяка една минута.
Това във всеки един момент, откак навърших 15 - не съм го забравяла
А живота - мисля, че винаги трябва да се стараяем да го харесваме във всяка минута. Поне - като теглим чертата. Защото твърде многобройни са хората, които по пътя - започват с малки отлагания, пристъпват към по-големи, и все по-големи компромиси, докато накрая вече стане твърде късно - балансът е напълно изгубен, а те почти са се обезличили и са забравили кои са били всъщност. И гледайки се в огледалото почти не е останало нещо, което да харесват. Всичко е било пропиляно помежду пръстите, помежду глупави, мънички темички и стъпчици...
Имаше една красиво изказана мъдрост от йога, смисълът на която беше, че се раждаме за да постигнем материални и духовни богатства:) Пък за това ни трябват идеи. Даже не е важно колко са и дали ще сработят.
Винаги има значение колко ще сработят идеите - и положителните, и отрицателните. Същото зависи и за помислите, и за плановете. Били те бизнес ориентирани, за мечтания принц, или просто за какво поведение ще спазваме и ще проектираме към околните.
И колко са големи има значение.
Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. И колкото остане от тях, когато той си отиде. Било то и само в сърцата на познавалите го. Със знак + или -.
А мен ме бива по планиране и менажиране на мечти. И мои и чужди. С радост отдавам за осиновяване от моите. Стига да има кой да ги поеме.
Това с розите е страхотна идея. Но си трябва подредена и системна подготовка. Сега всички университети имат политика за привличане на студенти и предлагат индивидуални обучения.
Защо да не изучиш още нещо- това са контакти, среда, нови хоризонти. И без това тр.Юпитер бързо-бързо ще премине през 8-ми дом и ще активира 9-ти- добро време да го уважиш на есен:)
Знаеш ли, Ан, аз доста съм учила. И вече имам някаква доста стройна схема на (само)обучаване, структуриране - и въобще - на тъпки, трупане на знания, и дела в пътя към плановете си.
И винаги ми се учи още, и още. За много неща. За сега конкретно с розите, едва ли ще уча институционално - а и май това е повече занаят и талант. Не толкова - дипломи и изкарани курсове. Най-читавите, и останали в историята селекционери на рози и клематиси не са учили за такива. А за архитекти, адвокати или прости градинари.
Това не е бизнес - със хибридизацията, а по-скоро идеал и постоянство. Идеал за красота и иновации. Не мисля, че от мен би моглъл да излезе български Дейвид Остин - розовъд-бизнесмен.
Но е наистина хубава идеята за розите, и мисля че с помощ от другарчетата ще можем да я финализираме, само здраве да има. Пък и вече е започната. Е, и да не свърши света в края на тази година Че розовите бебета им е нужно повече време за прохождане, отколкото на човешките
|