Отново няма да се съглася - Сатурн не е никаква съдба. Той е скеле и някакъв норматив, който спасява електроните да не излетят от еуфория в свободния космос - малко като гравитация, където биха се самозапалили още на изхода от атмосферата, но и ги придърпва към земята - малко като уп с дупе върху морето при скок от високи скали - ПЛЯЯЯССС и после не можеш да седнеш 2 дни, защото те боли и кожата, и костите чак от силния плясък, а уж водата била мека после, и уж си скачал стотици пъти преди - без да се пляснеш така, та чак да се контузиш, и уж го правиш за удоволствие...
Ц ц ц...
Съдбата си е съдба - и като спомена СЛВ - можем повече на него да е припишем, отколкото на Сатурн... Пък и Съдбата е нещо относително... Малко като суеверията - ако им се поддадем - хоп - започват да се случват... Затова не обичам ритуалниченето... Твърде обсесивно-колпулсивно ми е някак...
Някога, преди доста време, именно поради тази причина се отказах от ритуалниченето, щото викам си - ще взема да изхитря съдбата и да и се ппротивопоставя, вместо да и позволя да ми помогне, нали обичам да ми е трудно, що и тоя път да не е
в последно време ревизирам, та да видим до къде ще стигна, но гледам, че пак се прокрадват разни ритуални идеи в мен, ей така дошли от нищото, не ми е Юпитер на дневен ред, а Сатурн
натрапчиво е, ако те мотивира страхът, ако го правиш от любов към себе си, за да си помогнеш, нещата се променят
в ситуации (или материи), при които ми липсва съществена информация, само странично наблюдение (само-наблюдение) и опит помагат, поне аз съм стигнала до тоя извод засега
Редактирано от abroadabroad на 14.05.12 20:14.
|