Въпрос: Откъде се взима желанието за отдаване у нас?

Отговор: Желанието за отдаване се пробужда в нас под въздействието на висшата светлина – „светлината, връщаща при източника”. Ние не знаем какво е това желание за отдаване и отдаване извън нас.
Ние съществуваме в своята природа на получаване и изведнъж идва някаква външна сила и ни влияе. А ние не знаем що за сила е това. Ние съдим за нея само по нейните проявления, по резултатите от нейните действия. По действията на тази сила в мен аз започвам да познавам Твореца.
Той това са онези последствия, които Той предизвиква в мен. А Него самия аз не познавам. Аз не познавам дори същността на явленията в този свят: какво е електричеството, какво е хлябът, кой съм аз самият?! Аз не мога да постигна самата същност на нещата – на мен ми се разкриват само следствията от проявлението на тази същност.
Затова науката кабала (и изобщо всяка наука) изучава само онова, което е възможно да бъде изучено: материята и формата, облечена в материя.
И когато при нас идва тази особена, странична, външна сила – не ми е известно откъде идва тя и Кой е този. Аз я извиквам по някакъв особен, непонятен начин, който се нарича „чудо” (сгула).
Защото в мен не съществува никаква възможност да разбера как именно и въздействам, как се пробужда тя и започва да ми действа в отговор. Аз съдя само по нейните проявления, които усещам в своя материал, желанието.
Вътре в себе си аз чувствам изменения – като резултат от чуждото въздействие. Това е следствие, пораждане в мен – и се нарича желание за отдаване.
Това е много странно и особено свойство – съвършено непонятно и незнайно за мен. Когато то изведнъж се ражда, тогава разбирам, че никога преди не съм го изпитвал.
А ако поговоря с обикновените хора, то всеки ще каже, че прекрасно знае какво е това желание за отдаване и че отдава на другите. Той не разбира, че цялото отдаване е само друга форма на получаването.
Да разбереш с какво се отличава получаването от отдаването можеш само ако си получил вече тези две желания. Едното идва при нас отвън, а другото е заключено в нашата природа. Ето в такъв случай човек може да различи едното от другото и тогава започва да разбира кой е той всъщност.
Ние сега даже не разбираме, че в този свят действа само един закон – на егоистичното получаване. Ние ще разберем това, едва след като се сдобием с желание за отдаване.
Чак когато излезем от Египет, можем да разберем какво точно е било Египетското робство - в сравнение със свободния живот! Всичко се познава и оценява само чрез своята противоположност.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя