Силата за достигане на духовното аз получавам от обкръжението и това е особена сила.
Ние идваме в науката кабала с желание към духовното, но това желание е егоистично: да получим целия свят – и този, и бъдещия.
Това огромно желание тласка човека напред, но когато той реши да се съедини с другарите, е длъжен да анулира себе си и да повиши значимостта на другаря.
По този начин той повишава отношението към другаря на минимално духовно ниво: отменя себе си, иска да се съедини, приема другаря като важен.
Това е много неприятно, отблъскващо, но изход няма – ние сме задължени да се обединим. И тогава от другаря при мен пристига важността на целта – силата на подема.

Тази сила е духовна, защото за да се обърна към него, аз съм анулирал себе си, а неговата значимост – повдигнал. И тогава аз получавам всичко от него – независимо че той е същият като мен – силата на подема, тъй като съм се отнесъл към него съгласно духовния принцип: значимостта на ближния!
И въпреки че правя това от безизходност, защото егоистично искам да получа духовния свят, но от другаря получавам реална сила, повдигаща ме над мен самия.
Действайки по този начин с другаря, аз се сдобивам с правилния подход към духовното. Защото другарите могат и да не обръщат внимание на това и дори да не знаят, че ме снабдяват с духовна сила.
Аз я получавам за сметка на това, че изпълнявам егоистично действие, анулирайки себе си относително тях напук на силата на отблъскване.
Това е много трудно, но ако ми се удаде да се пречупя, аз получавам от тях сила за по-нататъшно придвижване.
В това се състои нашата работа и на това е посветен предстоящият конгрес.

От лекцията в Деня на единството, 31.10.2010

Той погледна цветето и стана цвете край пътя