Кабалата разправя, че земното е егоизъм и получаване, а духовното е любов и отдаване. И че божественият план е включил всичко това, което се е случвало и се случва. Сега се намираме в края на времената, Кабалата му вика - ние сме последното поколение. Това, което се е развивало преди по божествена схема, сега върви към изначално предвиден завършек. Егоизмът се е изострил дотолкова, доколкото изобщо му е възможно, и затова няма друг начин, освен да прескочим отвъд. Това явно на принципа на махалото, на изток имат такъв принцип, от Ошо съм го чела. Когато махалото се е залюляло в едната посока, е безмислено да се опитваш да го върнеш обратно, вместо това го натегни докрай и то само ще отскочи обратно.
Та според Кабалата ни евсички сме клетки на един единен организъм, на една световна душа, наречена Адам Ришон или нещо подобно.
Прилича на Матрицата 6 донякъде ,само че душите или висшите азове не са много, а само един. Тя се била разделила в дълбока древност на множество души всяка със специфична задача за изправление. Сега е дошло време тая единна душа да си събере вересиите ,демек отделните души и те отново да станат съставни части от нея.
И затова започват да се пробуждат избирателно тук таме души и стават все повече, тия, които ще са начело и ще измъкнат и останалите, защото просто душата трябва да си събере всички части.
Кабалата вика за прераждането, че всеки има точка в сърцето и ако успее да я развие, следващият живот се усеща като индивид, прероден. Ако не я развие, следващия път пак се появява точка в сърцето, ама няма индивид.
И че всяко следващо поколение това сме пак ние ,само че на по-развито ниво. Като приливите на морето ,вълна след вълна, се раждаме и изчезваме и така, до сия дни, когато общата душа Адам некой си започва да изисква да си събере целостта.

За да стане това ,за всеки има два пътя - или доброволно да осмисли тоя факт и да се пренастрои, или следват неприятности и катаклизми от всякакъв род.
И понеже всички сме части на едно цяло, знам, че Вещичка ще подскочи, ама това е учението, няма начин да измъкнем само себе си, то е все едно да си в огъня, пък да измъкнеш само ръката си и да решиш, че си го избегнал.

Та Кабалата вика, че имаме два пътя, или ще седим в егоизма сии ще ни маризят по тиквите, или съзнателно бързо и леко ще се измъкнем в светлината.

Кабалата вика и още нещо интересно, на мен това ми е най-загадъчното. Не са важни отделните единици, демек аз, Вещичка, лили, Марая или Скарлет. Важни са само връзките помежду нас.
Бог образно не бил чувал молитвите на точиците, които сме ние, Бог чувал молитвите на мрежата, на връзките.
Демек, ако искаш бог да те чуе, първо създаваш връзки наоколо (с групата, твърди Лайтман), пък после викаш към него от името на групата. Иначе нема чуваемост.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя