Чела съм го и това в процесинга, обаче определено не е вярно, поне за мен.
Примерно аз гледам надолу и надясно, когато си спомням нещо, друг път гледам надолу и вляво, нагоре и вляво гледам, когато създавам нещо ново и т.н.
Хората бивали три типа-които възприемат по-голяма част от информацията зрително, слухово или като усещания.
Авторът тук явно е от зрителния тип. Аз никога не гледам хората директно, освен ако умишлено не си го поставя за цел, така че зрителната информация ми убягва.
Слуховата иди дойди, всеки е наясно с интонациите.
Аз карам по усет.
Хората, които стоят дълго в интернет, карат на усещания.
Това е лично моя теория. Защото ние възприемаме усещанията без значение от преградите, разстоянията и липсата на жив контакт.
Затова зрителните и слухови типове ни се чудят как можем да висим толкова дълго в интернет. Защото за тях висенето не носи информация нито през очите, нито през слуха.
Висшата проява на хората с усещания са ясновиждащите, които могат да усетят или видят човек през пространства и време най-вече. Ние го усещаме само в словесен контакт.
А що касае обръщането на емоциите, процесингът има множество разработени техники по въпроса, лично аз неведнъж съм пускала такива упражнения, има и в ковната най-горе тема процесинг, и при Менсинг, и при Фанч, и при Пилота.
Но понеже никога не намерих време и самообладание да изчета някаква литература по МЛП ще ми е интересно да разкажеш вкратце за какво се говори, за да сравня какво няма в процесинга и да си попълня празнините, ако има такива.
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
|