Всички наслаждения, всичко, което ни привлича, произтича непосредствено от самия Творец, дори ако го получаваме чрез системата на нечистите духовни сили. В песните, в стиховете, в действията и мислите си ние само това и правим -–изразяваме нашия стремеж към мини-порциите на Висшата светлина, облечена в различните одежди на нашия свят. Променяйки местонахождението на искрите светлина в различните обекти на света ни, Творецът управлява нашите стремежи. Целта на нашето развитие е да дойдем до усещането на духовно наслаждение, а не да го възприемаме неосъзнато.

Докато творението не анулира въведеното в него желание да получи, егоизмът, е невъзможно да усети Твореца, защото единствено желанието да получи не е съществувало в Твореца, затова и цялото творение се състои единствено от това желание и така творението е отделено от Твореца.

Етапите на изправянето на желанието да получиш на желание да дадеш се наричат степени на духовната стълба, сфироти. Както желанието да получиш, така и желанието да дадеш се намират и се случват вътре в самото творение, само то се променя и с това променя и своите усещания. Извън усещанията на творението съществува единствено Единният Творец.

На езика на Кабала творението се състои от ОР-светлина-наслаждението, произхождащо от Твореца; и КЛИ –съсъд, желанието да получиш, да се насладиш. Светлината се намира навсякъде в просто, т.е. съдържащо всичко, състояние, а съсъдът усеща от светлината само онези наслаждения, които желае да усети.

Както брадвата цепи и разделя на две един материален обект, така и различието в свойствата между творението и Твореца ги отделя един от друг.
При съвпадане на свойствата, т.е. желанията, изчезва причината за отделянето, затова цялото наше изправяне се свежда до изчистването на желанията ни от егоизма, създаден от Твореца, за да можем да работим над него.
В борбата си с егоизма човек придобива знания и разум, необходими за оценка на духовните наслади.

И така всичко, което разделя човека от Твореца, това е различието в свойствата, така че всичко, което трябва да се изправи, това са нашите свойства, желанията. За това е необходимо да познаваме свойствата, желанията на Твореца.
А свойството на Твореца е абсолютно безкористното желание “да дава”, но ние не сме в състояние да почувстваме това свойство, тъй като то ни е абсолютно чуждо.

Усещането на собствените желания от страна на творението го отделя от Твореца и, ако то усеща само собствените си желания, абсолютно престава да усеща Твореца; и това състояние на творението в нашия свят се нарича ЧОВЕК.

Светлината не идва и не си отива, а самата КЛИ, променяйки своите свойства, усеща в зависимост от тези променени свойства ту повече, ту по-малко светлина, това се усеща като идване или отиване на светлината, като приближаване или отдалечаване на Твореца.
Всяка КЛИ може да усеща само онова, което резонира с нейните лични свойства, т.е. в момента, в който човек съумее да уподоби с което и да е свое свойство свойството на Твореца да дава, той незабавно в това желание ще усети Твореца. А когато успее да уподоби всичките си свойства на свойствата на Твореца, човек ще получи цялата си душа, пълното си изпълване с Твореца, което се нарича сливане (двекут).

Съсъдът на душата е изправените и желания, простото желание, желание за получаване на наслаждение, не може да бъде съсъд, защото в егоистичните желания светлина не влиза. Но ако върху егоистичните желания има екран, противодействащ на получаването заради себе си и обръщането на намерението в получаване заради Твореца, то такова намерение, наричано отразена или обратна светлина (ор хохер) превръща егоистичното желание в алтруистично и тогава изправеното желание се нарича съсъд или КЛИ.

В степента на анулиране на личните желания човек отстранява онова, което го отделя от Твореца и при пълно изправяне, т.е. при пълно неусещане на собственото АЗ, човекът усеща само Твореца в себе си и става проводник само на Неговите желания и единствено желанията на Твореца започват да го ръководят.

Как е възможна появята на нечистата система от чистотата на Творца и как е възможно Той да я пълни и оживява? Въпреки че желанието да се получава е необходимо за изпълнение замисъла на творението, защото без желание е невъзможно да се насладиш, самото наслаждения трябва да бъде съвършено и затова е необходимо изправление, а не анулиране на желанието да се получи.
Пътят на умъртвяване на нашата природа абсолютно не съответства на процеса на духовното извисяване. Забранено е механически да се ограничаваме и да си налагаме доброволно каквито и да било страдания.
Правилният път е човекът естествено да променя своето поведение по мярката на своето израстване и получаване свише на нови свойства и желания.

Създал е Творецът 4 свята чиста система АБЕ”А и 4 свята нечиста система АБЕ”А. И придал свойството “желание да отдаваш” на системата чисти светове и взел от тях желанието “ да получаваш” за себе си и го дал на нечистата система светове.
Цялото мироздание се състои от 5 свята: : Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира, Асия. Трите последни свята се състоят от две противостоящи си системи-светлите и тъмните сили-желания. След това се появява човек в нашия свят, най-ниската точка на мирозданието, и с това започва процесът на възкачване на творението към Твореца отдолу нагоре.

В природата съществуват само две сили – подобна на Твореца и противоположна Нему; и двете изхождат от желанието на Твореца, и двете се проявяват само относно човека, който под влиянието на тези сили се придвижва принудително или съзнателно към набелазаната от Твореца цел.

В Кабалата нечистите, т.е. егоистични желания да получиш наслада за самия себе си се наричат клипот – ципа. Защото както ципата защитава плода в периода на съзряване от вредители, така и нечистите отвличащи сили са предназначени за развитието на човека, а изигравайки ролята си, пропадат.
Така и всички хора, които имат противоположни на чистотата на Твореца желания, се наричат мъртви и грешни, защото са крайно отдалечени от Твореца, източникът на живот. “грешниците са мъртви още докато са живи”.

Нашият живот в сравнение с духовния е подобен на сън, “Зеат хаим”, “пот на живота”, малка капка от истинското усещане на съществуването в светлината на Твореца.
Светлината на Твореца се нарича ор хохма или ор хаим – светлина на живота, защото ни есме създадени така, че само Неговото наличие в нас възприемаме като живот. Ние сме получили само малка искрица светлина, въпреки че и на нея нямаме право заради нашите егоистични желания, заради които сме диаметрално противоположни и безкрайно отделени от Източника. Но за да можем да се развиваме, Творецът е положил в егоистичните желания микродоза от своята светлина и благодарение на нея ние живеем, т.е. стремим се към предметите, в които тя се намира, опитвайки се да я погълнем.
Всичките ни радости и страдания, скръб и любов, всичко, което ни храни духовно и физически – е само тази искрица светлина, тази безкрайно малка порция светлина се и нарича в нашия свят живот.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.