Не е лесно да се разбере какво пишат в книгите си кабалистите. Всичко, което те описват, са действия и обекти от духовните светове, за които ние нямаме ни най-малка представа, в духовния свят няма маса, пространство, време, преместване.
За излагане на своята наука кабалистите са избрали особен език, наречен “език на клоните” или “Сфат анафим”. Това е възможно, защото няма в нашия свят нищо, което да не води началото си от висшия свят-духовния, откъдето то произтича и откъдето се управлява.

Кабалистът, наблюдавайки или усещайки каквото и да било в духовния свят, описва това нещо с названията на обектите от нашия свят, явяващи се клони на тези духовни корени. Затова всяко име в науката Кабала пряко указва на своя духовен корен във висшия свят.
Но в никакъв случай не трябва да се забравя, че в Кабала става въпрос за духовни обекти и техните действия, за които ние нямаме съвършено никаква представа и затова е забранено да си представяме форма, вид, действия, описвани с тези думи и изхождащи от нашия свят.
Всеки човек от нашия свят може да произнася понятия от Тора или Кабала, но това абсолютно не значи, че той разбира онова, което произнася, защото думите са едни и същи, но кабалистът постига онова, което стои зад тях, и усеща онова, за което се говори.
Изричащият дума или фраза от Кабала произнася думи от нашия свят, кабалистът разбира тази дума или фраза съгласно нивото на своето постигане в някой от висшите светове.

Замислете се: ако замисълът на Твореца е в наслаждението от творението, това го задължава да вложи в душите огромно желание да получат онова, което той е замислил да им даде. Ако Творецът желае да наслади със себе си или със своята светлина (което за нас е едно и също, защото ние не сме в състояние да говорим за самия Творец, а това, което приемаме от Него, наричаме светлина), то единственото, което ни липсва за въплъщение на този замисъл, то е желанието да се насладим на онова, което той желае да ни даде. Цялото творение не е нищо повече от желание да се насладим на това, което Творецът желае да даде, защото освен желанието за наслаждение, егоизма, Творецът не е създал нищо, защото самото наслаждение е в Него.

Цялото творение е просто различни по степен желания за наслаждение; всичко, по което духовните или материални обекти се различават един от друг, всичко, което определя различните им свойства, на всички нива на живот, развитие, цивилизации, всичко, което разделя живата от неживата природа, растителната, животинската среда, човека – всичко това е само разлика в степента на желанието за наслаждение.

Сътворено е само желанието за наслаждение и само неговите различни порции пораждат материалните и духовни обекти и тяхното поведение, защото поведението е следствие от желанието.
Променяйки в нас нашите желания, Творецът предизвиква мисли и действия да постигнем желаното и така ни управлява. Затова ако човек иска да промени себе си, т.е. своите желания, той трябва да моли Твореца да произведе тези изменения в него.

Единствено жаждата за наслаждение определя степента на наслада при получаване на желаното. Ако няма чувство за глад, никаква наслада няма да предизвикат изисканите блюда, но ако човек е гладен, от най-обикновената храна той може да извлече огромна наслада. Затова нашата задача е да придобием желание именно към това, което желае да ни даде Творецът.

Човек има потребност от наслаждение, но нашите изходни желания са крайно нищожни. И понеже нашият егоизъм избягва автоматично неприятните усещания, то онези желания, които ние не можем да достигнем, и не желаем. В Тора това е указано като правило – “обикновеният човек не желае царската дъщеря”.
Колкото по-малко е развит човек, толкова по-леко му е да намери на какво да се наслаждава, “наслаждението, завистта и почестите изваждат човека от света” – дават му такъв развит егоизъм, че той започва да желае Твореца, за да му се самонаслади.
А в духовните светове желанията на човек се развиват с помощта на нечисти сили, които му подават все нови и нови желания и по този начин той расте, поради тази причина е създадена и системата от нечисти сили.

Променяйки нашите желания, Творецът предизвиква в нас всичките му необходими действия, физически или духовни.
Желанието да получиш не се е намирало в Твореца, преди той да го сътвори в душите, затова той създал нещо ново, несъществуващо преди в него. И по замисъла на творението той не се нуждаел да сътвори нищо друго, освен желанието за получаване, защото това ново творение вече Му било достатъчно за изпълнението на целия замисъл на творението.
Творецът показва на оня, който го постига, че желае неговото наслаждение.
Но по никакъв начин не можем да уподобим нашето желание да дадем на желанието на Твореца да наслади, защото всички наши желания произтичат от първородното, егоистичното и затова даже желанието да насладим някого другиго произтичат от желанието ни да се насладим самите ние.

Не можем да променим нашата природа, още по-малко да я изкореним, ние винаги ще искаме да получим, защото това е, което е създал Творецът.
Затова изправлението подразбира промяна в намерението, изменение в източника, причина за наслаждението. Не действието, а вътрешната насоченост на действието трябва да променим.
Създаденото от Твореца желание за получаване не може да се измени, може и трябва да се промени НАМЕРЕНИЕТО на действието, заради което човек получава наслаждение.

В творението има общо 4 съчетания между действия и намерение:
1. да получиш заради себе си – груб егоизъм, нечисто кли;
2. да отдадеш заради себе си –“културен” егоизъм;
3. да отдадеш заради Твореца – промеждутъчно състояние, духовна чистота (кдуша);
4. да получиш заради Твореца – подобие на свойството на Твореца, защото получаването заради Него е равносилно на отдаването Му.

В състоянията 3 и 4 човек получава душа, част от Твореца, всевъзможните наслаждения, замислени за нас, изхождат директно от Него.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.