Вярата не е нито едно от двете. Тия двете са въпрос на ума, а вярата е от сърцето, не от ума.
Явно никога не си се сблъсквал с феномена ВЯРА щом я определяш като умствена спекулация.

Пак заби в ошовизъм... Никой не може да каже какво е вяра, камо ли пък да разделяш веднъж завинаги "вяра" от "ум". Аз не искам да водя психологически спорове що е вяра и що е ум - безкрайно отегчителни са и доникъде не водят. Аз съм феноменолог. За мен умът не е едно от психичните качества, а конститутивната способност да се създава ред в света, да се "чете" света съобразно някакви познавателни единици, съобразно единството и непротиворечивата подредба на неговото осмисляне. За мен "вяра" и "ум" са феномени "на входа" на текущата осветяемост на света, те са всякога конкретни, а не някакви дадени веднъж завинаги концепти. Най-малкото пък съм склонен като Гален или Питагор да ги локализирам на някакво си "място" - да речем "в главата" или "в сърцето" - това са чисти условности. Не рефлексията е плод на главата, нито пък вярата - на сърцето. Това за "функционализма" на стомаха или белите дробове не че не го приемам, но съобразно конюнктурата даже и то не доказва, че вярата е плод на "сърдечна дейност" (хи-хи!), а какво остава пък ако река - като философ, какъвто съм си! - да оспоря научния конвенционализъм, който уж и ти си се заела да отричаш!...
Търсенето на "причина на причината" е всякога търсенето на някаква епохална обяснителна конюнктура - игра на "физика", или "биология", или каквото и да е... Но мен като философ ме интересува "природата" на игрите, т.е. готинко е да хванеш калъпа на игрите на обяснения, да се озовеш в метаиграта, обясняваща всяка възможна игровост. Тогава става ясно, че отвъд събитието на назоваването няма привилегировано съдържание на назованото, а само повече или по-малко съобразено с културната конюнктура. Има само смислови подредби, но важен е формализмът на чистото смислообразуване, а не съдържанието на смислите - поне дотолкова, че да не допусна (за себе си!) играта на "физика" да се изроди в метафизично постулиране. Впрочем, досега не съм срещал физик (говоря за учен-физик!), който, опитвайки се да философства, да не започне да постулира физичните "правила" и "закони" именно като метафизични такива...

Сърцето вярва и това е функция на сърцето.

Това е постулат, при това "окултен"... един господ знае дали е така, както е прието, пък и не е задължително да е така. Мен ме интересува един по-изначален факт: кое те кара теб да "приписваш" функцията "вяра" или "ум" на определена органика и задължително ли е да го правиш, освен в конюнктурната игра на обяснения?
Може и нищо нищо да не предизвиква, нито да е задължително структурно-функционалното преплитане.

Чисти обяснителните си парадигми, а не ги усложнявай!