Разбирам на къде ти бие топът и ще се опитам да изясня..
Това с пилето си е причинно следственна връзка .. само дет то не е успяло да схване зарибяващото или айде "подхранващо-угояващо" действие на сянката .. Ако беше малко по-широко скроено пиле .. ако беше да речем от стара коза яре .. пилето щеше да схване дет тука има нещо.. .. щеше да схване че на тоя свят безплатен обяд няма ..

Абсолютно съм съгласна с разсъжденията ти по повод пилето. Всъщност аз същите разсъждения щях да изложа, ма изглежда ти не разбра намека?

само дет то не е успяло да схване и т.н....е да де...а сега постави човечеството на местото на пилето и продължи сам по нанадолнището.

Схващаме че светенето на слънцето е лимитиран процес и той един ден ще секне.. не сме кат пилето нали ?

бе де да знам, а ти сигурен ли си?...
то така погледнато и пилето схваща сянката и не е като камъкът, който изобщо не я схваща, да речем...

Когато знаеш и схващаш ли се, питаш ли се колко не знаеш и не схващаш?
Ако се облегнеш на разбирането за онова, което не знаеш, можеш и да ме разбереш...ама ти се облягаш само на онова, което знаеш и априори считаш, че знаеш всичко.
В момента, в който стигнеш до разбирането колко малко знаеш, ще избягваш да си толкова високомерен спрямо пилето.

за рецептите - Не вярвам да е така .. ако нещо работи то се приема.. все ще се намерят куражлии да го пробват .. те па ше подкукуросат други и т.н.

Петков, то тва си работи, само дето науката не го признава, щото не може му хване причинно-следствените връзки.
А иначе не само куражлии, ми и една немалка част от земното население го потребяват това и не питат науката за щастие.

Значи нали в случая правиш толкова необходимото разграничение между съществуването на нещо и неговото научно доказване?

То съществува и работи и го ползват, ама научно не е доказано. Науката се изцепва, че щом не може да го докаже, значи то не съществува-говорихме си вече за това.

и второ що е действителност знаем всички ..
груба манипулация преко према интернето :-)

Оказва се, че ти знаеш една действителност, аз друга.


Кайли , не стоят така нещата .. ние не виждаме само с очите си и с достъпният ни инструментариум .. ние виждаме основно чрез аналитичното си мислене ..

съгласна...само дето аз пак твърдя, че виждаме само което ни е достъпно, а не всичко е достъпно ДОРИ за аналитичното ни мислене.
Просто ти не можеш да приемеш, че аналитичното ни мислене е ограничено и че има други сетива над ума и далеч по съвършенни от него.

Както се казва в Кибалион-Разликата между нашия мозък и тоя на висшите същества е толкова голяма, колкото разликата между нашия мозък и този на минералите...

Ама те немат мозък...е да де...

Представи се пергел, бодни иглата му в нашия мозък, разкрачи го на разстояние до мозъка, де го няма, в минератие. Така. А сега го завърти на 180 градуса и го бодни там.

Ама за теб човешкият ум е върхът на мирозданието и ум не ти го почира как може за някои същества нашата разумност да е там, където е разумността на минералите за нас...


....битието и изчерпателно .. Ние твърдим само че то е познаваемо..
Е аз пък твърдя, че то бива познато, непознато и непознаваемо.
Познатото и непознатото се включват към сферата на изследване на ума, а непознаваемото е толкова непознаваемо за него, че даже и хабер си няма за съществуването му.

и накрая ще пусна една притча, която току що преведох, но дава точния отговор на загадката за разкриваемостта на бога....

(християнска притча)

На един урок Учителят казал:
-Гениалността на композитора се проявява в написаната от него музика, анализирайки нотите, гениалността няма да видиш. Талантът на поета се изразява в неговите стихове, но изучавайки стиховете, талант няма да постигнеш. Бог се проявява в мирозданието, но и най-щателните изследвания на вселената няма да ти разкрият Бог, по същия начин, по който колкото и да разрязваш тялото, няма да намериш душата.
След лекцията някой попитал:
-Как тогава да постигнем Бог?
-Като гледаде на света, без да анализирате нищо.
-А как трябва да гледаме?
-Селянинът, стремящ се да намери красотата в залеза, ще вижда само слънцето, небето, облаците и линията на хоризонта дотогава, докато не осъзнае, че красотата съществува сама за себе си. Красотата това е способността да виждаш. Опитите да познаеш Бог ще завършват с неуспех, докато не осъзнаете, че не можете да видите Бог като някаква същност; за това се иска особено умение да се гледа, свойствено само на малките деца – неизкривено от измислени доктрини и убеждения.



Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.