"Че умът наблюдава и после прави компилации от вече видяни неща. "
Напълно нормално, така си е. Има ли нещо измислено, което да не е компилация? Аз не се сещам.
"А къде са доказателствата, че човекът е венец на творението? "
Много е просто. Като сортираме всички обекти които знаем, човекът се оказва венец на творението. Обектите дето не знаем не можем да сортираме по дефиниция. Там може да има, но може и да няма нещо по-висше от човека. Т.е. човекът е венец на наблюдаемата вселена. Докато не се покаже нещо друго. Не разбрах какво те смути това. Може би ти си срещала нещо по-висше от човека?
"Как ще докажеш, че нещо е връх изобщо, без да си в състояние да знаеш цялата площ и да си измерил всички върхове. "
Ти когато се качваш на трамвай за да отидеш на точно определено място съобразяваш ли се с това, че могат да дойдат извънземни и да задигнат трамвая барабар с тебе вътре? Не обмисляш ВСИЧКИ възможни ситуации, което не ти пречи да си пътуваш съвсем спокойно.
Та, използувайки твоят въпрос, да попитам, можеш ли да твърдиш че има по-голям връх, без да си в състояние да знаеш цялата площ и да си измерила всички върхове? Ако можеш, признавам че съм сбъркал :)) Не става дума за "възможно е да има".
Дай сега да си се върнем към предположението и прозрението. Ти твърдиш, че чувстваш разликата им нещо както се чувства разликата между смях и плач. Само че смях и плач стават в момента, и е естествено да ги различиш. Не ти ли се е случвало да чувстваш нещо като прозрение, а после да се окаже че си сбъркала? Щото аз у разни врачки съм наблюдавал такъв феномен. Както и обратното - появява се знанието като просто предположение, а после вземе та се сбъдне с гръм и трясък . Явно нещо друго има (или няма!), което ги отличава ПРЕДИ да се провери знанието.
Редактирано от Kaily на 15.04.05 20:19.
|