Здравей Кайли ,
Всички объркани неща започват при прекомерна употреба на алкохол.. та ако маите са познавали виното хич не ми е чудно... :)
Сега сериозно.. въпросът който повдигаш е преплетен между понятията детерминираност и предвидимост на детерминираноста..
Детерминираноста се базира на взаимодействието в природата което е абсолютно .. не се работи с приближения.. няма закръгляне в отношенията деиствие - противодействие.
Що се касае до научните методи в изучаване , то винаги сме принудени да използуваме приближени изчисления.. и това е не щото ни мързи да размърдаме мозъкът си повечко а щото самите математически модели които използваме в изчисленията са включени нерационални величини като например числото "ПИ" .. с такива числа може да се работи практически единственно приближено.. те не могат да бъдат използвани с някаква "абсолютна стойност " .. Оказва се на практика , че малко или много при предвиждане на бъдещето "отварачката е винаги вътре в консервата " ... тоест ние сме способни да предвиждаме бъдещето единственно в рамките на някаква грешка..
Именно поради тази причина ние сме принудени да схващаме че светът .. бъдещето на светът ... е предвидимо само в някакви рамки на приближение.. тоест абсолютната предвидимост на бъдещето е невъзможна по принцип...
На границата на научното предвиждане се намира вериятностното състояние на нещата.. Тук ние изоставяме конкретиката в опрерделеноста на състоянията и взаимодействията и се стараем да извлечем очакваният резултат на базата на средностатистически методи.. математици и физици започват да боравят с неопределености.. с пропозиция и тем подобни.. все свидни рожби на закръглянето .. на заоблянето в търсенето на истината..
Така...! ... на границата на предвидимоста за нашето мозъче започва да сияе пламъчето на вероятноста .. на непълната определеност ... Ние сме принудени да приснаем че светът не е абсолютно предвидим.. Това принципно вярно заключение ни обърква и често ни ни кара да заменим това схващане със схващането че светът е непознаваем.. че е недетерминиран а вероятностен..
Кайли , аз не отричам твоите схващания , че истината понякога може да ни озари не през прозореца на съзнанието а през прозорчето на несъзнателното.. на чувственното.. на подсъзнателното.. Разправят че у Менделеев на сън се породила идеята за Менделеевата таблица.. Господи.. аз самия съм художник и мога да се закълна че 50 процента от добрите ми решения идват интуитивно .. някакси по усет.. Мисля , че подсъзнанието е неизчерпаем ресурс който ще служи и занапред в развитието на човечеството.. Бих даже те подкрепил че науката допуска сериозна грешка като отчита само външните ваимодействия и игнорира вътрешното развитие..
Да си чувала в физиката да се говори за вътрешен живот и развитие на елементарните частици.. не си нали ? .. а там в този вътрешен живот и развитие е скрит неочаквания тласък извеждащ системата от неопределеност.. Така че науката е грешила.. греши... и ще греши и занапред.. Но науката ще се и развива винаги.. постоянно ще намалява грешките и бъдещето ще става все по-прозрачно.. науката сама воюва със себе си и по такъв начин се развива.. отхвърля догми и грешки.. асимптотично се движи към истината за нещата... Още по общо казано .. науката с всеки изминал ден все по-добре работи..
Това , че разбирам твоите позиции и донякъде ги подкрепям не означава ни най-малко , че възприемам научните методи за познаване на светът като погрешни..
Сега да се върнем на понятието непознаваемо.. За мен това понятие има смисъл на несъществуващо в реалноста.. тоест нещо което никога няма как да бъде регистрирано в действителноста.. нещо вън от действителноста ... практически несъществуващо нещо..
Бих си послужил даже с пример.. За мен например такова непознаваемо нещо е паралелния свят с който ние никога и по никакъв начин не сме в състояние да си взаимодействаме.. Практически за мен такъв свят не съществува и както казва руснакът по отношение на такива паралелни светове "мне ето до лампочки "... Съществуването във философията е акт на компроментиране на анонимноста.. да съществуваш от философска гледна точка означава да взаимодействаш с окръжаващата действителност.. След като нещо съществува .. то взаимодейства .. След като нещо вече взаимодейства .. то изнася със взаимодействието информация вън от себе си и това го прави принципно познаваемо (чрез акта на взаимодействието то се разкрива за окръжението.. легитимира се в присъствието си сред окръжаващото..)
Нали така ... ние често познаваме нещата не чрез директно наблюдение а по косвените следствия на присъствието им в процесите на взаимодействието.. тоест нещата ние ги откриваме не с очите си .. а с разумът си.. Да познаеш преди всичко означава да видиш с разумът си онова което е недостъпно за виждане със сетивата.. такъв пример е "виждането" на истинската природа на цветът на червената роза която съзерцаваме.. тоест възприемането на истината че това е достигнало до зеницата ни електромагнитно трептение с определена честота което нашия мозък си е позволил да оборудва със специфически знак на възприятието.. Тоест .. съзнанието в този случай ни помага да декодираме знака на червеното възприеман при съзерцаването .. и зад този знак да съзрем със мисълта си истинската същност на нещата стояща зад привидно възприемания знак на червеното...
Кайли .. ти не говориш за принципен агностицизъм .. ти по-скоро намекваш за непознаваемост на нещата само с дадени методи .. с методите на научното познание.. Тоест ти твърдиш че науката е недостатъчна като метод за опознаване на окръжаващата действителност.. Разбирам твърдението ти но все още не разбирам как би могла да го докажеш ..иначе ще трябва да ти повярваме на юнашко доверие.. За мен иди-доди .. ама за Гери ти гарантирам ,че няма да ти повярва на честно дадена дума .. :)
доскоро.

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Редактирано от Пeтkoв на 04.01.05 10:20.