Петков,

първо-вярата е тази, която води даже науката напред. Вярата върви преди познанието. Ако науковъдът нямаше капка вяра в неизвестното, нямаше хич да го изследва, а щеше да си мисли, че не съществува.
Помисли върху това.
Науката не знае много неща, но вярва в съществуването им и затова ги открива-щото ги изследва.
Ако изобщо не вярваше в съществуването им, щеше да махне с ръка и да се откаже-както е направила с бог.
За да се проправи магистралата на доказателствата, първо се проправя козята пътечка на вярата.

второ-Святост значи вяра в нещо вътрешно и свято. Значи си вярващ по моите критерии. Доверие. Имаш ли доверие в нещо, значи не го познаваш със сигурност, но просто му се доверяваш. Вяра от по-чист вид.

За бог като персона вече ти отговорих, а и прочети първата притча за Сурат Анаами-специално за теб и Гери я пуснах.
Та-не ми пука за бог, но красотата и святостта, вдъхновението, и тия неща-това за мен е повод да се прекланям пред нещо висше, на което имам доверие.
Ти си същия, а това, че упорито повтаряш, че си невярващ, значи само, че не си медитирал достатъчно по въпроса.
Самоопределяй се както си искаш, вярващ си.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.