Здравей Каили ,
Мислех да не се включвам в темата тъй като винаги е спорно колко от хората на науката са вярващи и колко не.. но ще се включа само заради "дървеното желязо" на диалектическият материализъм .. :)
Първо искам обаче да се спра върху "вярата" на Хегел .. Хегел е обективен идеалист .. макар и да употребява думата Бог той винаги си остава далеч от религиозната идея за Бог .. при Хегел обективният идеализъм е всъщност отричането на религиозната идея че Бог е създал вселената .. При Хегел самата "Вечна идея " която пронизва цялата му философия отрича каквато и да е възможност за съществуване на персонализиран Бог .. отрича възможноста от такъв субект.. Хегел просто постулира идеалното като един вечен стремеж към предварителна но неосъзната цел която цел се осъзнава едва чрез човекът .. При Хегел природата се самоосъзнава едва чрез реализиране на своята неосъзната цел- човекът... Доколко Хегел е вярващ готов да се юрне да пали свещи и да приема всичко на доверие съди сама.. Аз бих казал че и Хегел .. и многото още обективни идеалисти не са въобще вярващи а неоснователно постолират идеалното като първична самосъществуваща същност .. субстанция.. идеалното все още не означава съзнание..
Сега да се върнем на диалектическият материализъм определен от някого като "дървено желязо" .. разбира се без никакви разяснения що трябва това да е именно дървено желязо... Какво ще рече материализъм .. еми ще рече че признаваме обективното съществуване на материална същност и приемаме че нейното съществуване се осъществява чрез взаимодействието и промяната.. Всяко взаимодействие променя състоянието на взаимодействащите елементи.. по промяната ние регистрираме самото съществуващо .. тоест ние директно не можем да набюдаваме съществуващото .. материята.. Ние всъщност наблюдаваме само промяната чрез взаимодействието .. онова което не взаимодейства то по никакъв начин не би могло да бъде приоткрито в светът на съществуващите неща като същност .. то просто е несъществуващо като същност.. невзаимодействащото просто не е самостоятелен " жител" на реалноста и за него можем само абстрактно да си мислим ако това е възможно въобще да се мисли разбираемо... Невзаимодействащото може да съществува единственно като качество на взаимодействащото.. в тандем с него..
Та стигнахме дотам че съществуването е невъзможно без взаимодеиствието а пък взаимодействие без промяна няма... Стигнахме до там че взаимодействието и промяната са основни качества на материята .. чрез тях тя се легитимира в реалният свят и чрез тях тя самоподдържа самото си съществуване.. Ако ли вече сме съгласни че промяната е нещо без което е немислимо самото съществуване то разбираемо е защо материята трябва да се схваща в един непрекъснат процес на промяна.. А какво е промяна всъщност .. промяната е признак за различие.. за някакво произлизане , за получаване на ново на мястото на старото.. процес в който старото не умира изчезвайки а се възраждаражда променяйки се.. Аз преди бях казал тук в клубовете " не търсете гъсеницата не виждайки пеперудата в която се е превърнала какавидата в която па преди това се е превърнала гъсеницата.. " С това бях искал да кажа че не трябва да се търси гробът на миналото защото то е живо в настоящето..
Сега да видим самата промяна която е неотменно съпътстваща съществуващото колко вида може да бъде.. Първият вид промяна е простата рекомбинация при която се запазват качествата на старото изходното а то само рекомбинира.. Другият вид промяна е развитието .. тоест когато в резултат на промяната се появяват нови качества в съществуващото.. неприсъщи му отпреди промяната.. Всеки ще се съгласи че едно здание е нещо качественно различно от тухлите от което е изградено зданието.. гърнето е нещо качественно различно от глината от която е направено.. В крайна сметка автомобилът е нещо качественно различно от метала от който е направен .. човекът е качественно различно нещо от атомите и молекулите от които е изграден.. В природата забелязваме един повтарящо се явление.. при дадени обстоятелства в рекомбинацията се появяват устойчиви самосъхраняващи се системи.. атомът на даден химически елемент не е просто пребиваване в близост на електрони , протони и неотрони .. а е някаква трайна връзка осъщесатвена в рекомбинацията.. съхраняваща се структура.. Така е и в живата клетака .. тя не е проста рекомбинация на елементи а преди всичко е поява на нови устойчиви (в някакви граници )връзки осъществяващи самосъхраняването на структурата и даже в резултат самовъзпроизвеждаща се структура.. От научна гледна точка хич не е чудно що четвъртитите камъни не могат да се търкалят а заоблените могат .. и що заоблените поради заоблянето си се търкалят повече така че в края на краищата вследствие търкалянето им се увеличава заоблянето им .. съвсем заоблени стават.. :)
Диалектиката като схващане на материята в нейната склонност за развитие не е дървено желязо.. Диалектическият материализъм не е дървено желязо ... а сериозна философска система намираща своето оправдание в набюдаваното ни окръжаващо битие.. няма притиворечието между съществуването и развитието.. пропсто камъните кат се търкалят се заоблят и това променя способноста им да се търкалят по-добре... :)

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Редактирано от Пeтkoв на 05.09.04 18:25.