"От това следва, че науката не работи с онова, чиито резултати са непроверими, а не че онова, чиито резултати са непроверими, не съществува. "
Не, не следва това. Елементарно се подвеждаш. За да съществува нещо, то трябва да дава някакви ефекти (или резултати да речем). Значи първо трябва да ги има тези резултати, пък после ще търсим в тях закономерности. Ти ми говориш за съществуване на неща, които нямат проявление, не са наблюдаеми. Ти се основаваш на чувства, но не можеш да кажеш не те ли лъжат самите тези чувства. Ти си вярваш на тях, но не можеш да приведеш някаква статистика различна от около 50%, която да отличава вземането на решения по този начин от скок в тъмното.
"Ти не можеш да отречеш съществуването на нещо, само защото не можеш да го докажеш. "
Казах го вече. Трябва да се доказва съществуване, не да се отрича. Подходът с допускане на всичко и после отхвърлянето им не работи от край време. Те затова религиите постепенно са еволюирали към един или няколко бога - не защото са доказали несъществуване на останалите, а защото самата идея за съществуване на всичко мислимо обезсмисля сама себе си.
"Сигурна съм, че имам нос и че тревата е зелена пролетта, това ми стига. Ако недай боже ти не можеш да докажеш, че имам нос, от това не следва, че трябва да си го отрежа, че да съм в тон със съвременните научни открития"
Пак се отколняваме. Тази ти сигурност се гради именно на доказателството, че някъде в невръстна възраст си се видяла в огледалото и са те научили че това дето стърчи е нос. Демек това не е някакво знание само по себе си, а е получено от вън с доказателство, което тогава не си осъзнавала, а сега не искаш да приемеш. Науката прави получаването и използуването на знания по-бързо. Ако срещнеш слепия пещерен смок например да не се пробваш сама да установяваш че е отроен. Или защото има красиви кафяво-зелени шарки по главата, от умиление да го погалиш, защото знаеш ли, такава красива главица може и да не ти се стори смъртоносна.
"Ти толкова неща си приел като аксиоми, кажи тия аксиоми откъде са дошли?
Какво представляват аксиомите? Те не са нещо, което науката има нужда да доказва, а го приема за дадено. "
Аха. Аксиомите се приемат за дадено. Само че с една много малка уговорка: аксиомите се проверяват до дупка, денонощно, от всеки който може, най-вече от тези дето не им харесва науката :) Ей например постулата на Айнщайн за скоростта на светлината - с точност до сантиметър в секунда са го проверили, и по какви ли не методи го проверяват. Щото ако не е верен, няма да са верни следствията, системата GPS се крепи на тях, ще почнат да се блъскат самолетите и корабите... Пък по-нататъка, като установим ЗАЩО светлината има такива свойства, ще проверяваме аксиомите, които ще дават това ново знание.
"А дето бог не влияел на нашия свят, пак изпадаш в противоречие. Не можеш да докажеш липсата на влияние на нещо, можеш да докажеш само влиянието на нещо. "
Светът се подчинява на закони. Не мисля че смяташ, че самият бог е тези закони. Той може да ги е създал, но той не е законите. Та светът се развива по установените закони в рамките на точността (а тя е доста добра и нараства) с която те са установени. Ако има някакво допълнително влияние, то може да бъде доказано. Един човек, който цял живот се занимава с това, е казал една добра мисъл по този повод: дори бог да е създал света, то в последствие той не се е намесвал в него.
"Коректното научно мислене би казало-досега науката не е доказала влиянието на бог, което е съвсем различно от твоето твърдение. "
Аха. Което означава че той не е фактор, който може да промени нещо, докато не го направи. Т.е. не можеш да се съобразяваш с нещо, което не прави нищо.
"И тогава аз ще те посъветвам-а ти само почакай, пък ще видим... "
Още една проява на необоснована сигурност, или знание от личен опит?
|