"Ако знам нещо днес и мога да се възползвам от това знание, хич и не възнамерявам да чакам научното му потвърждение. "

Точно в това е въпроса: откъде знаеш нещо? Как е дошло това знание до тебе? Всяко знание може да се проследи до произходът му, макар и трудно, и ще се изненадаш че всяко знание у теб е дошло чрез твоя личен опит. Тука отговор "не знам" е само опит да не се приеме горния факт.

Знанието разбира се че ще "работи". Не всяко знание "работи", но всяка заблуда "не работи". Така че щом работи, значи е знание :))

Пак си помисли: откъде се е появило в тебе "знание" за нещо? За това говорим, а не доколко някой може да го ползува.

"Аз и компютъра не го разбирам как работи, за тока пък да не говорим. Ма това не ми пречи да го използвам. "

Това че го използуваш не ти носи никакво знание за компютъра как работи. Е и? Той комптъра може да се използува по много начини: за затискане на листа срещу вятъра, за чупене на орехи, за нощна лампа... :) И как си се научила да работиш с компютъра: ей така, знаела си предварително?

Можеш да получаваш различни знания на компютъра. Може да го разглеждаш като черна кутия, и да натискаш нещо по бутоните с надежда да излезе нещо на екрана. Може да НАУЧИШ повече и да работиш с конкретна програма, за която вече си НАУЧИЛА като натиснеш нещо какво ще се получи. Може да научиш ОЩЕ ПОВЕЧЕ, и да си направиш твоя програма. И пак да не знаеш как работи компютъра. Може обаче да научиш как работи компютъра, и това да не ти показва какво да направиш, че да ти се получи текста във Word. Просто различни знания.

"И пет пари не давам синчеца син ли е или жив. За тия въпроси си има дървени философи. "

Не обичаш да си задаваш въпроси, на които може би няма да можеш да установиш отговора?

Пътят е: задаваш си въпрос -> опитваш -> получаваш знание.