Аз това го бях пускала навремето и беше отишло в архива. Извадих го нощес заради Пътник, който все недоразбрал.

Теорията за играта е май от Хъбард, а точно този откъс е от една много хубава книга-Посланникът. И недвусмислено говори, че реалностите не са равнозначни, както упорито ни се набива в главата в последно време-че всеки има право на своя реалност и тя е равна на всички останали.
То че всеки има право-има. Ама при противоборство винаги, ама винаги печели оня, който е по-близо до дилъра, тоест имаше една притча, дето ученик попитал Буда какво е истината и той попитал: Коя истина-твоята, моята или истината.
И оттук се прави безкрайно невярното заключение, че всички истини не са Истината, но пък за сметка на това са равни.
Да, ама не. В играта оцелява повече и успява повече, който е по-близо до Истината.
И е много тъпо ти да отстоиш образно на 10 метра от истината, друг на 100 метра и в името на взаимния компромис да се засечете по средата, защото така ти се отдалечаваш от дилъра.
Значи не съм сигурна, че ако удовлетвориш участника на 100 метра от истината, няма лично ти да си натрупаш карма, отстъпвайки от собственото си постижение от 10 метра...

А шо касае играта-ми всичко е игра, то и на изток се казва да не гледаме прекалено сериозно на себе си и живота, танцуващият Шива, Лийла ли беше и т.н.
Дори просветлението е просто поредната игра. И много кофти който го взима толкова навътре.
Всъщност цялата борба е да качиш нивото на игра...

Това, което за какавидата е краят на света, за пеперудата е само ново начало.