Позволих си да сменя заглавието на темата-да се знае за какво става въпрос.
Аз лесно се сърдя и лесно ми минава обикновено. Трябва някой да е тотално нагъл, брутален и да ме прави на балък, че да стана злопаметна.

С две думи-често, когато човек не може да преживее нещо в собствената си идентичност, защото то е твърде болезнено за него, той влиза в чужд вейланс.
При одитинга има указания-ако примерно някакъв инцидент е болезнен за преклира, той първо го преживява от името на друг присъствал или не и така постепенно се приближава до усилието да преживее ситуацията като самия себе си.
В реалността хората непрекъснато правят това несъзнателно. И затова и не могат да чувстват, защото от името на чужд мейланс май само може да се анализира. Истинското прочувстване те изпраща директно в собствената ти идентичност. И поради болката и страданието, те могат да си изработят маски-това са все чужди идентичности-и да покрият съществото си с тях. Така директната ситуация няма контакт с тях, а с автоматизмите, които са си изградили.
Та затова и казах, че това да я чувстваш така далечна значи според мен, че просто си влязъл в друга идентичност и тя не присъства там.
Донът би казал, че си преместил събирателната точка...
Но една енграма може да се мине само и единствено в собствения вейланс, за да се изчисти.
С други думи-директният сблъсък е неизбежен в крайна сметка.

Твоето щастие, Седефчо, е в твоите ръце, а не в моето нещастие.