Във всяко събитие има 4 различни позиции на възприятие:
1. На самия действащ участник в събитието.
2. На друг участник в самото събитие.
3. На страничен наблюдател, присъствал на събитието.
4. На неприсъствал човек, на който му се разказва за събитието.
Например ако Джо се подстригва, той е в позиция 1, фризьорът в позиция 2, друг чакащ клиент в позиция 3 и жената на Джо в позиция 4.
Преживяването на събитието от максимален брой позиции проявява нови възможности и нов смисъл в него. Човек обикновено е зафиксиран в една позиция и разглеждането на други позиции го разфиксира.
-Шефа ми крещя.
-А как мислиш, се чувстваше той при това?
Изменението на позицията е чудесен способ, когато някому липсват достатъчно възможности.
-Ситуацията е извънредно тежка.
-А какво би направил, ако беше Супермен?
Нежелателното поведение е много тежко да бъде преосмислено в първа позиция, но ако се премести във втора, то може лесно да бъде разгледано и с него да се направи нещо.
Фиксираната идея е представа, взета от конкретна ситуация и използвана навсякъде без каквато и да била проверка. Това е мисъл, възприета като вечна истина.
Фиксираната идея указва на област, в която човек не възприема. Той не възприема реалността, а идеята си. Заради нея проблемите в дадената област не се решават, понеже човек не ги вижда такива, каквито са. Фиксираната идея (постулат) създава видимост на пълен порядък, поради което около нея се натрупва област на неосъзнат скрит безпорядък.
Фиксираната идея няма да се предаде доброволно. Тя има тенденцията да се изплъзва и да отрича своето съществуване. Трябва да притиснете човек в ъгъла и да го накарате точно да изкаже идеята, преди да признае, че тя съществува.
Фиксираната идея по същността си е къс нелогичност, използван като база за построяване на логичност.
Най-ефективният способ за достигане до фиксирана идея е въпросът ЗАЩО?
-Няма да се омъжвам повече.
-Защо?
-Защото мъжете са ...
-Защо мислиш така?.....
Когато приближавате към фиксирана идея, разговорът става фиксиран, човек започва да говори нелогично или пък твърде самоуверено, когато в реалността не може да се справи с областта.
Ние не се стараем да намерим логична причина при приближаване до постулата, ние се стараем да накараме човека да види нелогичната причина. Въпросите се задават бързо, за да не може той да намери рационално "обяснение". Той по-скоро трябва необмислено да изкаже някакъв довод.
Това е игра, в която човекът се опитва да даде логично обяснение, а вие се опитвате да го хванете в използването на основна нелогичност.

Основните способи за разфиксиране на фиксирани идеи са:
-Определете начините, по които фиксираната идея е послужила на човека.
-Изследвайте последствията от използването и неизползването на идеята.
-Поместете идеята в ситуация.

-Какво ти е помогнала тази идея да достигнеш?
-Какво е предотвратила?
-Какво ти позволява да правиш?
-Решение на какво е била?
-Поставя ли тя другите в неизгодно положение?

Изследването на последствията е особено приложимо, когато човек е длъжен или не може да направи нещо.
-Какво би станало, ако направиш....?
-Какво би станало, ако не направиш....?
-Какво не би станало, ако направиш....?
-Какво не би станало, ако не направиш....?

Поместването в ситуация:
-В какво е ценността....?
-С какво е важна....?
-Кога ....може да бъде подходяща?
-Кога ....може да бъде неподходяща?
-С какво....може да се сравни?

Работата с фиксираната идея е завършена, когато човек може свободно да я приеме или отхвърли, когато той има избор относно нея.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите