Преди да се впуснем в абстрактни разсъждения по те-мата, ще помоля читателя да се опита да реши следните две задачи.
Открийте общия признак (видовото понятие) на след-ните понятия:
А) куче, скорец, мравка, крокодил, мечка, слон, пъстърва.
Отговор: ...
Б) олово, Козирог, зъби, бръшлян, манастирска килия, черно, миньор.
Отговор:...
Решаването на първата задача със сигурност не предс-тавлява никаква трудност. Всеки веднага би се сетил за ви-довото понятие „животно". Значително по-големи пробле-ми създава втората задача, защото посочените понятия изглеждат напълно нееднородни. Смисълът и обяснението на двете задачи постепенно ще станат ясни по-нататък.


Или още по-точно казано, това означава, че на всяко ни-во на действителността може да се открие определен пред-ставител на х, който отговаря на нашата първична идея х. Така че и в света на животните, и при растенията, и в све-та на минералите, така както и на ниво човек, ще намерим нещо конкретно, което представя първичната идея х на съ-ответното ниво действителност. Ако не можем да открием х на всяко едно ниво, за което се сетим, значи нашият х не заслужва името „първична идея". Всички тези разсъждения ни водят до една таблица, със-тояща се от различни нива, по чиито вертикали са означени различни първични идеи или първични принципи.
Много по-важно е да стане ясно, че даден първичен принцип прорязва Вертикално всички нива на формите на проявление. Броят на нивата е неограничен.

Задачата съдържа различни понятия от едно-единствено ниво, а именно от света на животните. Всички сме школувани да откриваме това. Задача б обаче съдържа понятия от вертикална поредица принципи, чиито общи характеристики се съдържат в недефинирания досега първичен прин-цип, който временно нарекохме х. От конкретния опит да решим задача б, установихме, че не сме свикнали да мислим вертикално и затова не открихме нищо общо между поня-тията, макар че то съществува - както постепенно ще стане ясно.

Първичен принцип

Важното е да разберем, че има както хоризонтално деле-ние на действителността на нива, така и вертикално деле-ние на серии принципи. Първата се използва почти без изк-лючения в науката, втората, горе-долу със също толкова малко изключения, в езотериката. Защото принципът „Каквото горе, такова и долу" задължително води до вертикално мислене. Така че външно научната и езотеричната система на мислене са обърнати точно на деветдесет градуса една спрямо друга, затова познатото ни до гуша вече „разминава-не" между двете партии няма защо повече да ни учудва.
Таблицата, която нахвърляхме, позволява да направим и други заключения. Например: Ако по някакви, каквито и да е причини, първичната идея се промени, тази промяна трябва да стане видима едновременно във всички представите-ли на идеята на всички нива на действителност. По същия начин всички взаимоотношения и взаимни влияния на първичните принципи аналогично въздействат на всички нива на видимия свят. Тази взаимосвързаност обаче ни дава въз-можност и за обратното - от наблюдението на предста-вителите на конкретно, произволно избрано ниво да си ва-дим заключения за недостъпните ни иначе праидеи.
Още по-точно, това означава: На ниво животински свят на всеки първичен принцип трябва да отговаря определено животно. Ако познавам това съответствие, мога да взема за всеки принцип по едно животно и да ги събера заедно в един зоопарк. От наблюденията на поведението на живот-ните едно спрямо друго, би трябвало да могат да се напра-вят заключения както на ниво първични принципи, така и на всички останали конкретни нива, т. е. в аналогията от наб-людението на едно ниво се правят изводи за друго ниво.
Предпоставка за подобен метод е точното познаване на вертикалните съответствия и способността конкрет-ните наблюдения от едно ниво да се пренасят по аналогия към ситуацията на друго ниво. Така, чисто теоретично, от наблюдението на животните могат да се вадят заключения за растенията, да се правят паралели със социалния живот на хората или с поведението на борсата на пивоварските акции. Подобно мислене се нарича аналогично и то няма ни-що общо с причинността.
Подкрепено с един банален пример, това би изглеждало горе-долу така: Ако от опит знам, че всяка неделя се ходи на църква и че всяка неделя за обяд има свинско печено, то от факта, че днес отивам на църква, мога да направя заключението, че на обед ще ям свинско печено. Заключението е вярно, макар че воденето на църква няма нищо общо с „обяда" и между двете няма никаква причинна връзка. Пра-вилността на направеното заключение се дължи на трета обща характеристика, а именно, че и двете събития се случват винаги в неделя. Когато се прави заключението обаче, общата трета характеристика може да бъде напъл-но пренебрегната.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите