Виж аз как усещам нещата. Над всичко е безмълвното и вечно, неангажирано ДАО. То няма карма със сигурност, няма желания, афинитет, предпочитания и т.н. Натам май се опитват да се запътят всички окултисти. Значи тук долу сме ние, обикновените човеци, а най-горе е нищото, от което се преде тъканта на битието.
Обаче стигнеш ли там, теб наистина хич и съвсем те няма-там няма време, пространство, ум, че даже и наблюдател-нищо няма.
Трябва да се спрем в по-ранен етап, трябва да умеем да работим с ДАО, защото-то е градивният материал за битието, всичко започва и завършва в него. Но не можем да станем него, пък и какъв е смисълът да висиш над всичко, че даже не можеш да кажеш и до края на вечността, щото там и време няма.
Трябва да умеем да се гмуркаме в него и пак да изплуваме-може дори на съвсем различно време и място, нищо не ни спира оттам.
Но не можем да бъдем него.
Така че идеята ти е хубава, но ако само молим за прошка и нищо не правим, какво друго освен липса на душевни безспокойства постигаме?
Знае се, че който не работи, той не греши. Избирай-грешки и работа или пазене от всичко сакън да не...

...заради цвета на житото...