И изобщо цялата тая толкова благородна на първо четене идея, дето ти се върти в главата, е с далеч по-неблагородни мотиви.
Първо, самата идея е от егото, виждате ли ни колко сме добри, алтруистични и благородни, как се отказваме от себе си в името на другите, ах...
Много томове на Ошо съм изчела и ми направи впечатление, че истински се ядоса само няколко пъти и винаги, когато се изказваха такива идеи-за помощ на другите. Тогава винаги казваше питащият го да гледа себе си, кой е той, че да мисли за другите и какво изобщо си мисли, че прави.
Когато нямаш достатъчно лична сила и енергия, пази си ги за себе си и остави другите да се оправят, както могат. Иначе на тях няма да помогнеш, а ти самият падаш в трапа.
Мислила ли си по тоя въпрос? колко сила трябва да има в протегналия ръка, за да издърпа давещия се, а не да го последва?
Битието е много по-жестоко, нали си чела ДАО?
Много наивистични представи имаш, наистина.
Който е ученик, винаги ще намери учител, нали знаеш, че дори да си нечий ученик, ако учителят ти не може да ти помогне в случая, той те праща при друг учител.
Това стори Ошо с мен, впрочем.
Така че помогни първо на себе си.
Както пак Ошо казва-когато ти станеш просветлен, цялото битие празнува, защото в него има един просветлен в повече. Когато се опитваш да помогнеш на другите, нищо не правиш, а и на себе си не помагаш.
Ти можеш да си помагач само, когато битието те избере за такъв, не се самопостулирай и не си губи времето с каузи пердути.

Който се смее накрая, най-добре се смее.