Не съм съгласна, ама хич.
И какво като намериш непроменливото в нас? Какво ще правиш с него, когато променливото непрекъснато те дразни, измъчва, досажда, вгорчава ти животът или каквото и да било там?
Виж, в Кибалион имаше еднин много хубав израз-то всичко може и да е илюзия от божествена гледна точка, ама ако си удариш коляното, съвсем истински ще те боли.
Можеш да се направиш безчувствен-съгласна съм. Можеш да се направиш безчувствен и душевно...всичко можеш. Това обаче изобщо не значи, че променливостта не е толкова истинска, колкото и непроменливостта.
Задавала ли си си въпросът защо съществува изобщо променливостта?
Не можеш да я прескочиш, никак не можеш.
Твърдо съм убедена, че ако една ситуация не се решава със смирение и покорство, това не значи, че трябва да имаш нерви да изчакаш нещата сами да се решат, бидейки самия пасивен.
А иначе съм съгласна с КК и Хъбард-човек се ражда с определено количество лична сила (количество и качество тета), така че дори и чистите и безупречните са различни по качество.

Наблюдението на поведението и откриването на причината за него напълно ли е достатъчно, според теб? Доста учения предполагат последващи действия.
Ако си смирена и блага и ситуацията не се разрешава, може би се очаква друго от теб? Може би дори само друго разбиране?

...заради цвета на житото...