Ритах срещу любовта, защото някои ми бяха разклатили ценностната система до степен да смятам, че моето не е любов-грижовността. Да смятам, че любовта е думи, думи, поток от думи, изречени, изказани, изкрещяни и още други подобни дела.
Пък не го умеех. И даже и не виждах да е любов и оттук се противих и на любовта. И не исках да се уча на този подход.
Когато си изясних собствената ценностна система, когато ясновидецът ми каза тия няколко думи и ги обмислих, и взех, че не намерих нищо лошо в любовта като такава...всъщност аз наистина се грижа за съществата, които обичам, по един или друг начин. Не показвам показно, а просто се ангажирам. Е срещу тази любов не ритам и това е моята любов. Акогато аз се ангажирам, естествено е да искам и малко ангажираност отсреща, ако не друго, поне под формата на уважение. И тук се намесва другата идея-за любов и свобода, която хипарска идея отдавна се отрече на запад и хипитата изчезнаха почти като вид. Явно има нещо сбъркано в любовта и свободата накуп, когато свободата не се свързва с пречки никакви?
Знаеш ли, дори и бог ни обича безкористно, ама като се ангажира с нас, изисква също-да растем и да се развиваме. Затова е създал механизма на кармата-ако ни обичаше и ни даваше пълна свобода, карма нанайси.

А я кажи ти що така риташ срещу персоналните оценки? Не е ли време и за това да се замислиш малко? Не е възможно да не оценяваш, и това е поредната дивотия окултна. Ако похвалиш някой-евала; ако го изкритикуваш-алеле, даваш персонални оценки...давам ги, нищо лошо не виждам в това, човек се налага да вцима решения, а решенията се взимат на база предварителни оценки. Дори решението да не взимаш решение, дори и то е взето на база преценката, че висшите сили си знаят по-добре работата от теб.
Не си ли съгласна?
Къде е разликата между квалификация и оценка? И защо е лошо да се правят оценки, когато те са негативни? Това е също част от пейзажа, ако се опитваме да си затваряме очите за него, просто пропускаме половината истина...аз вече не съм навита...

...заради цвета на житото...