сега ще ти пусна нещо, което току що получих по имейла-на руски. То ще ти обясни мнението ми за науката и защо не и се връзвам много.
ученый (у.). Сейчас просто смешно вспоминать -- как же это было глупо:
знать тебя так давно, но так редко слушать и так мало слышать. То мне было
некогда, то "все понятно".
Умнеть я начал несколько лет назад. В то время у меня наконец появилась
возможность спокойно заняться двумя вопросами. Уже довольно давно перед этим
я чувствовал, что без них моя работа в психологии становится бессмысленной.
Первым был вопрос, почему человек, когда смотришь на него через призму
научной психологии, оказывается безжизненной, механической куклой. Вторым --
как эту куклу оживить.
С этого начались мои поиски человеческого в человеке, которые быстро
превратили два исходных вопроса в вопросы о том, что такое любовь, красота,
религиозное чувство, творческий поиск. Разобраться во всем этом научно,
конечно, я не мог. Зато, может, впервые почувствовал, что научность -- это
туман, в котором я не могу видеть вещи такими, какие они есть.
А потом... Потом я всматривался и всматривался, и старался быть как
можно менее предвзятым. И вскоре в тумане стали проступать контуры какой-то
картины. И чем отчетливее она становилась, тем отчетливее я понимал, что она
меняет всю мою жизнь.
Главное из того, что я увидел, было то, что Бог есть.
Тогда-то я понял, что после тридцати с лишним лет учебы и научной
работы ничего не знаю. Нужно было заново учиться.
Толкоз за науката. Снощи ти казах за зоната на сигурната информация-науката работи само с нея. Тази зона я имаше нагледно на една графика, но за съжаление съм я затрила. Представи си координатна система, два лъча и с пергел малка четвърт окръжност, това вътре е зоната на сигурната информация, това отвън е зоната на несигурната информация. поради естеството на похватите си науката може да работи само с онуй, що е вътре. И по този начин изпуска цялата останала огромна вселена...
Ошо казва, че логиката е малка градинка в огромна джунгла, човек непрекъснато си отвоюва парченца от джунглата и джунглата непрекъснато си ги връща обратно или стои надвесена над градинката. Не можеш да превърнеш джунглата в градинка-тая идея идва от високомерието на учените...не и с тези научни похвати.
Прочети Дао на физиката на Капра, ако искаш. Много е поучително-за квантовата физика-граничната зона между несигурната и сигурната информация.
Ами после?
...заради цвета на житото...
|