Миналата година по един много особен начин попаднах на една книга-Дзен и изкуството на стрелба с лък.
Вътре имаше едно интересно упражнение, за което писах в йога навремето.
Дишаш дълбоко, вкарваш въздуха си в корема, издуваш коремната стена и задържаш максимално така. После издишаш бавно, даже препоръчваха някаква нота да казваш, за да става много бавно и умерено. Задържането на въздуха с издут корем било да кара нещата да се случват. Бавното издишване премахвало пречките по пътя.
Рационализирах и това упражнение, като при издишването не казвах нота, а Ооооооммм, с един куршум два заека т.е.
Бавно и полека установих, че задържането на коремната стена води до повишаване на увереността-сега не си спомням точно по какъв път минах за това заключение.
Говорила съм си с познати затова и едно момиче каза, че коремът го боли от притискане - беше доста неуверена за някои неща. Не си ли забелязъл, че като си неуверен, си свиваш коремът.

А Хъбард има специален процесинг на увереността. Казва, че когато се чувстваш неуверен, не трябва да се обработва неувереността, а увереността.
Примерно уверен си, че си с два крака и казваш-Уверен съм, че имам два крака. Не съм уверен, че имам два крака.
Процесингът е по-дълъг естествено, но смисълът е именно този-обработва се, представи си, увереността...

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева