Естествено, че всички тела са наши. Аз го виждам като възможност за по-голямо движение в нашите тела. Колкото повече разширяваме съзнанието си, толкова повече тела осъзнаваме, работим в тях, отворили сме ги. Това съответно води до проникване, контакт с полетата, на чиито вълни сме се настроили, достигнали.

Пепси успява да се задържи за по-дълго в по-фините полета, които съдържат по-грубите. Как няма да поема всяка по-малка /условно/ вселена, когато той се доближава до общата, както я нарече. Затова, този, който е разширил съзнанието си, разбира все повече тези, които са все още по-ограничени. По-всеобхватното поема по-ограниченото, защото го съдържа и познава.

Дъгата