Нали знаеш какво-процесинг.
Хъбард вика така-аналитичният ум е съвършенна машинка, обаче много чувствителна. А стане напечено-а е изключил. И на негово място веднага се намърдва реактивният. Всеки момент на несъзнателност и болка изключва аналитичния и реактивния почва да записва на тъгъдък. И гадното е, че тоя запис после не може да се стигне от аналитичния ум-той не знае за него.
Та не може аналитичният ум да изчисти реактивния-напук и на Ошо, и на дона, и на всички знайни и незнайни просветлени.
Просто в момента, в който подуши тая зона, аналитичният ум запецва и се изключва.
Това е може би причината уж всичко да е толкова просто, а повече от 2000 год. все да не става...

А дето казваш за признаването-не е така. Ти може и да си признаваш, ама вервай ми, аз познавам много хора, което това ама никога няма да си го признаят-вкл. и мен самата доскоро...
Щото да признаеш, че те влачат разни сили и при това от най-ниско и елементарно естество, жестоко се рита с идеята, че човекът е венец на творението, пък аз съм венецът на човечеството...

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева