В моя текст на руски пише, че автора (П.П.Камишов) го е получил по време на медитация от своя учител.Има подзаглавие- Пътят на странника.

Хващам се за първия урок и ми идват някои мисли.Ще ми е приятно да ги споделя с вас.

"Ти би могъл да бъдеш месия, ако не избираше сложни пътища и беше постигнал яснотата и ПРОСТОТАТА.Ти си ослепен от суета, затова светът е сложен. Ти имаш малко сила, защото тя се изразходва напразно. Ти виждаш главното, но то е размито от днешния ден. Простотата е в яснотата. Това е главното, ако вярата е на нивото на увереност. Ти си по-слаб от съдбата, въпреки че я виждаш. Мъдростта е навсякъде, глупостта е в нас, защото ние сме слепи. Светът е прост, сложността е от слабостта, от теснотата на възприятията. За да видиш, трябва да отвориш възприятието си. За да видиш, трябва да изостриш неговото внимание. Ти ще го направиш, когато вече нямаш друг избор. "

Как да ЖИВЕЕМ ПРОСТО?
С открит ум и будно съзнание.Тогава ще навлизаме все по-навътре в себе си.
Когато умът не хаби енергия за странични неща, той по-лесно се съсредоточава в себе си.По-лесно се самоизследва.
Нали това е, което трябва да се направи- умът да се обърне навътре в търсене на себе си.И тогава ще стане нещо много интересно- в процеса на самото търсене умът ще изчезне, ще се загуби.
--Да обърнеш енергията си навътре и така умът ще се изтощти... или
--Когато живееш просто, умът сам се обръща навътре и се успокоява.
И двете са причина и следствие едно на друго.Може първо да обърнем енергията си навътре- и като резултат ще започнем да живеем по-просто.Желанията ни ще намалеят.Все повече ще виждаме, че всичко е вътре в нас, произхожда от нас, зависи от нашия ум.Страданията и радостта извират от нас, нищо отвън не ги предизвиква- то е само стимул.
И така, постепенно чрез използване на енергията на ума за самоизследване (а не в бърборене и коментиране на хора и събития)-- все по-малко енергия даваме на желанията си и те постепенно се стопяват и изчезват.
Така умът се самоунищожава, егото изчезва и човек става готов за момента на върховно познание- изживяването на истинската си същност- чистото безличностно Съзнание, което е Любов и екстаз.То ще стане въпреки ума, без участие на ума, от самосебе си.Без лични усилия.
Просто ума така ще погълне себе си, че ще блесне Осъзнаването "Аз Съм", като присъствие в света.Което винаги е тук, но скрито от ума.Този вечен неизменен Наблюдател на творението от позицията на Пустотата и безвремието.

Колко много може да се каже...А има още- за вярата и увереността.За съдбата.И накрая за неизбежния процес на откриване на Съзнанието за всеки човек- залегнал като цел и смисъл на творението.Всички сме Богове, Буди и Просветлени, всичко е само въпрос на време...

Може да не се съгласите с всичко.Ще се радвам да има и други коментари.Ако имате желание, можете да продължите.Ще ви чета с интерес.