УРОК ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИ

Пътят към качествения скок минава през съответствието в усещането на реалността. Яснотата е скрита в усещанията. Към сила прибягва само слабият. Всичко, което е необходимо, е мъдрост. Пътят към достиженията лежи на своевременността. Всичко се дава чрез труд или в дълг. Постигни всичко от безизходност, просто защото друго не ти остава. Незнаейки дреболиите, ти нищо не знаеш. Ние възприемаме и вярваме в явното, не подозирайки от какво е то. Светът се постига в усещанията. Ние получаваме от живота в степента на значимост и необходимост, дори в дълг.


УРОК ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ

Само вечното оправдава себе си. Почти всичко е суета, ние едва по-късно разбираме това. Не чакай стечение на обстоятелствата, използвай всякакви, създавай свои. Постигайки мъдрост, провокирай проявлението и. С никой не спори, всеки има своя истина, но същността е една. Ти постигаш мъдрост, тъй като не си способен на повече. Съхранявай разбраното в паметта на другите, в себе си съхрани способността да разбираш. Ти нищо няма да достигнеш без разрешение, само парадоксът е обходният път.


УРОК ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ

Получавай знанието чрез усещане на съответствието, правилността. Формата се постига и достига в усещанията. Парадоксът е силата на мъдрите. Възприемането на парадокса - основа на цялостното развитие. Не възприемай всичко сериозно. Нищо не трябва да дава повод за вълнения. Чрез спокойствието ще дойдеш до истинската сила. Доведи работата над себе си до изкуство, до съвършенство. Не се бой да имаш длъжници, бой се да не станеш такъв. Безделието е време, взето на заем. Безизходни положения няма, но идиотът винаги ги намира. За да откриеш нещо ново, погледни на света различно. Всяка минута от живота се явява урок, не пропускай уроците на живота.


УРОК ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИ

Ние имаме всичко, но, за щастие, обикновено все нещо ни липсва. Чрез съответствието и разбирането усети щастието, ценността и святостта на всеки момент от живота. Щастие има във всеки момент, рядко е само усещането за него. Каквото и да взимаш и да имаш, ще получиш само истински твоето, само усещането за това. В разбирането на тези усещания е твоята сила и значимост. За това, което е било, е и ще бъде, винаги ще бъде този, който го е измислил или го измисля. Ти винаги ще станеш звено във веригата, докато не станеш нейн творец. И време имаш не повече от живота и не по-малко от мигновение. А да достигнеш своето мигновение, си струва трудът на целия ти живот. Никога не се доверявай на авторитети, не снижавай своята значимост до това. Твоят живот е изправление. Развитието е изправлението на света.


УРОК ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ

Всичко естествено се намира в съответствие. Доведи изкуството до естественото. Ние сами себе си ограничаваме във всичко, а, позовавайки се на ограниченията на света, затваряме тази верига на ограниченията и чрез увереност я утвърждаваме. Затова ние живеем в степента на увереност. Всички страдания са от несъответствието. Страданието е и чувството за несъответствие, а щастието - точно обратното. Въпреки че е в степента на разбиране на илюзията, това е основа на заетостта. Във всяко развитие винаги ще се намери този, който те е изпреварил. Ползвай се от това като стимул. Подигравай глупаците не по-малко отколкото мъдреците, врагове имат само идиотите. Неразбиращият е винаги бит.


УРОК ДВАДЕСЕТ И ОСМИ

Ходът против съдбата води до нейните удари. Съдбата бие дотогава, докато не те постави на мястото ти, или от уважение не застане на твоя страна. Мъдростта определя сроковете на всяка борба, но помни за тези, които си греят ръцете на борбата. Винаги ще се намерят мисли, които никога няма да дойдат в твоята глава, винаги помни за тях. Най-голямата лъжа е истината. В поведението е основата на мъдростта. Правилното поведение е основа на съответствието. Винаги всичко зависи от това ка ти ще започнеш да се държиш. За теб то е скритото мълчание. Поведението ще замени всеки недостатък или достойнство. Какво значение има, ако ти знаеш, но не правиш, или правиш, но не знаеш. Мъдрият с едно движение прави повече, отколкото глупавият за цял живот. Ти можеш нищо да не правиш, ако всичко се извършва по твоему, правилно.


УРОК ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ

Ако няма от какво да се учиш, учи се от грешките. Питай се сам, иначе теб ще питат. Контролирай се, иначе ще попаднеш под контрол. Работи над себе си, иначе ще останеш роб. Помни всичко, иначе теб няма да си спомнят. Решавай сам, иначе за теб ще решават. Учи се да разбираш, иначе теб няма да те разберат. Знай мястото си, иначе ще те поставят на него. Ти правиш всичко по мярата на своята глупост. На теб ще ти се открият всички тайни, не отваряйки вратата не от тази страна. Намирай сила даже в незнанието. Имайки способност и знания, притежавайки ясност и увереност, ще сътвори всеки. Прави без нищо, от Небитието.


УРОК ТРИДЕСЕТИ

Ти винаги имаш повече от достатъчно. От възможното тръгва всеки, а ти опитай от невъзможното, дори ако това го опровергава цялото съществуване. Отсъствието винаги има намек на перспектива. Да се повтаряш е част от вечното. Бъди независим от съществуването, бъди такъв, какъвто не можеш да бъдеш. На непредсказуемото няма забрана. Постигни формата на отсъствие, защото всичко е започнало отначало. Няма знания и условия за невъзможното, възползвай се от тази свобода. Откажи се от привичното заради чудото. Несъщественото всичко осъществява. Освежи квантите на нулата, приложи своето отсъствие. Погледни на времето отстрани. Приложи цялото свое отсъствие. Абстрогирай всички парадокси. Обедини всички функции в едно усещане. Стани парадоксът на битието. Придавайки направление на нулата, усети проявлението на реалността. Повдигни се към парадокса над разума.


УРОК ТРИДЕСЕТ И ПЪРВИ

Парадоксът е изключение от правилата, затова се постига случайно. Случайността е слуга на парадокса. Доброто винаги го рекламират, злото няма нужда от реклама. Истината винаги се повтаря. Силата на парадокса е в мигновението. Има една свята истина - правилността. В какво се състои мъдростта на чистия лист? В чистотата е святостта, в това е парадоксът на правилността, формата на отсъствието. Разгадай отсъстващите сили на твоето възприятие, нека те станат основни, скрити. В незнанието е твоята скритост. Всички твои действия са насочени срещу теб, затова не принадлежи на себе си. Живей, не успявайки да свикнеш. Към достигането на целта отправяй своето спокойствие. Аз не довършвам от уважение към твоята перспектива.


УРОК ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ

Не се ограничавай в увереността. Усети неизбежността в увереността и от нея. Увереността е хвърлен във водата камък, кръговете са неизбежни. Усещай нужната форма на увереност, правилната. Парадоксът само отваря очите. Не чакай яснота, създавай я. Безсилието е лъжата за вярващите, правилата за глупавите. Всичко е свързано с отсъствието, затова винаги ще се намери пролука за парадокса, ползвай се от това правило на свободните. Чакат глупавите. Във всяко събитие има подсказка за съответстващото действие. Парадоксът е еталон на интереса. Скучаят глупавите. Реалността е проявена илюзия. Увереността произвежда реалността. Мъдростта е нужна само за съхраняване на справедливостта.
Всичко случващо се ти е в ръцете. Злото е отплащане за глупостта. Доброто и злото не са случайни. Смъртта само изглежда такава - това е понятие за живите. Знанието и незнанието винаги е достатъчно, за да се замислиш. Ще се радвам, ако оцениш глупостта на всичко казано, но само на всичкото. Моите уроци са само предисловие на твоето учение. Главният учител е Парадоксът на отсъствието.


УРОК ТРИДЕСЕТ И ТРЕТИ

Всичко е проявено относително отсътствието. Всяка склонност отклонява. Възприемай края за начало, учи се от вечността. Външно бъди на ниво, вътрешно бъди по-високо. Работи отстрани. Учители няма, има последници. Работи само заради свободата. Мъдростта е състояние, парадоксът е свободно състояние. Животът е само изправителна форма на съществуването. Парадоксът е еталон за качество. Хвалбата отнема, мълчанието запазва, спомнянето обучава, парадоксът намеква, животът принуждава...всичко отвлича и не оправдава нито надеждите, нито теб.


УРОК ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ

Всички отиват не по-далеч от истината и разбират не повече от нея. Различна е само дълбочината. Правилността е правило на истината. Непостижимото е изразено чрез парадокса, той извън правилата съблюдава правилността. Той винаги е изразен непроявено и е проявен неизразимо. Непостигаемото е по-напред от истината, но е по-близо до нас, защото всичко се постига не веднага. Доверяват само доверчивите. Истината е доверчива и за такива. Недосегаемото е за недосегаемите. Неслучващото се е по-бързо от мигновението и по-голямо от вечността. Непостигаемото се намира във всеки, но не всеки се намира в него. Не всяко мигновение ще застане над вечността. Знанията пречат да се влезе в парадокса. Тишината винаги е различна. Ти винаги ще дойдеш до своето начало. Чувствай извън усещанията, мисли извън мислите, действай извън действието, постигай извън постиженията. За да достигнеш всичко, нищо не е нужно, всичко само пречи и скрива. Постигни всички пропуски и се откажи от тях. Чрез знанието у пътят към незнанието. Научи началото. Ти винаги имаш достатъчно време да го загубиш.


УРОК ТРИДЕСЕТ И ПЕТИ

Ти винаги си способен а невъзможното, на парадокса. От нас всичко е скрито, защото ние сме свикнали на това, защото скрито е само това, което считаме за скрито. Неразбирането е въпрос на навик. Не бъди зависим от разбирането, то поражда само отношението към действието и отразява само твоето ниво. Правилността най-малко зависи от това. Действай на нивото на загубения смисъл. Решаването на проблемите не намалява тяхното количество, ти само променяш позицията си относно условията за проявление на нови. Не забравяй за неизказаното. Взимайки монета, ти винаги взимаш двете и страни. Разбирането е едната страна на монетата, затова ти нямаш монета. Разбирането е просто приятна илюзия. Щастието е състояние на съответствие. Доброто и злото са илюзии от ниско ниво. Изхождай от цялостта. Нищото е елементарната частица на Битието. Не се отвличай със заетост. Даже прелитащата муха оказва влияние, явявайки се частица от твоята форма.


УРОК ТРИДЕСЕТ И ШЕСТИ

За да знаеш всичко скрито, е достатъчно да помниш за неизвестното. Познаването на тишината е крачка към парадокса. Обмяната на илюзии - поглед отвън и отвътре. Доброто и злото могат да бъдат обратими. Слабостта е отношение към силата. Реалността е проявление на единството. Не изпускай значимостта на последствията на силата, нейната инерция. Най-много роби има свободата. Защо да не разбираш без полза? Правилността се установява едновременно. Когато тренираш да говориш повече думи, ти се стремиш към мълчанието. Най-трудното е да се научиш на мълчание. Всяка дума е оправдание. Ти винаги незнаеш правилно, знанията са далеч от правилността. Желания няма, но ние сме свикнали на тази илюзия на основание на робството. Навикът не е измислен от нас, затова робството е неявно. Дойди до нивото на невъзприетото. Съгласи се с неизказаното. Не отстъпвай по сила. Силата ни изоставя, когато не я заслужаваме, както и всичко останало. Силата няма слаба форма. Всичко ще се случи само, ако ти сам не го направиш. Не прави уговорки заради свободата. Дойди до нивото на непривичното, до нивото на спряното мигновение. Всяко движение е робство. Всяка логика ще доведе до парадокса. Дъждът започва по-рано. Парадоксът опростява мъдростта. Знакът решава съдбата, но не я измества. Не възобновявай свободата.


УРОК ТРИДЕСЕТ И СЕДМИ

Случайността - това е квант парадокс. Оцени нивото на осъзнатото незнание. Правилността е състояние. Тя зависи от началото. Ограничават само глупаците, всички забрани са за тях. Тръгват си само недошлите. Всеки елемент на реалността има собствена степен на проявление. Значимостта определя проявлението, затова ние възприемаме в съответствие със своето ниво. Развитието обезпечават само тези, които се занимават със странни неща, останалото е еволюция. Не винаги всичко е вярно. Може да се променя направлението на знака. Не знай по-голямото. Разбирай предварително. Към знанието довежда само очистването от него. Белите и черните са анлогични в противоречието. Отъждествявай силата. Незнанието не изключва правилността. Ние всичко разпределяме за себе си сами.


УРОК ТРИДЕСЕТ И ОСМИ

Кармата е инерция на формите. А ако е нямало начало? А ако не започнеш? Началото е за начинаещите. Отсъствай на нивото на намека. Устойчивостта е момент на равновесие. Мигновението определя значимостта. Всеки стремеж е робство. Навикът е сянка на нивото. Правилността има различни нива на съответствие, затова нивото формира навика. Основно живеят по навик - това е заради порядъка. Непривичното развива -това е необходимият навик за повишаване на значимостта. Във всеки има част без карма, в нея е перспективата и значимостта. Ние сме ограничени в мерата на необходимостта, значимостта. Всяка мисъл е незавършена, от намек към намек, със своя степен на определеност. Всяко проявление е показност.


УРОК ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТИ

Значимостта това е нивото на съответствие. "Нищо не е така" е установяването на новото. Работи на нивото на чудото в състояние на тайната. Пораждай правилността. Всичко е само намек - ниво, изпреварващо възприятието. "Всичко е илюзия" е установяване на отсъствието. Значимостта определя зависимостта и обратно. Отсъствието има своя определеност. Значимостта определя вниманието. Не отстъпвай от правилността. Съблюдавай несъответствието на забраните. Борбата за мъдрите е неявна и условна. Ако нищо не би зависело от теб, ти би бил независим. Невъзможността създава невъзможното. "Защо?" е кодът на тайната. "Не привиквай" - излизане от заетостта. Възроди се до отсъствие. Приложи призванието.



УРОК ЧЕТИРИДЕСЕТИ

Да подразбираш е сянка на приложения намек. Не се подавай на провокацията на знанието. В абсолюта има достатъчно внимание. Ти всичко си измислил по-рано. Но с времето си забравил за това. Забравеният контрол измита следите на пътя на скритите победи. Щастието отвлича вниманието на другите. Самотни са само избраните. Отчитай стила на самотното отсъствие. Забравят, за да има какво да си спомнят. Желанията са за жадните, силата е за слабите, знанията са за глупавите, надяват се безнадежните, говорят приказливите, спокойни са неразбираемите, отишли са си недошлите, говорещите мълчат , но тях ги слушат неразбраните, останалите са заети с безразличие.


УРОК ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВИ


Наоколо винаги ще има правила, но само ги забелязвай. Прилагай намека навреме. Ти всичко правиш правилно, но не знаеш за това. Истината постоянно си я спомнят, но и постоянно я забравят. Ти си свободен, но не знаеш за това. Ти сам ще се съгласиш с това, или ще ти помогнат. Аз ще проверя твоето очистване от боклука, аз ще проверя боклука на твоето очистване. Аз имам достатъчно права, за да бъда извън правилата. Въображението трябва да върви от свободата и към нея. Ти си бог в степента на усещане на това. Изразявай усещанията. За знаещия всичко е видно. Към всяко действие прилагай възприятието на пречистването, просветлението.


УРОК ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ

Възприемай лъжата, но бъди хитър. Всички говорят за едно. Тайната заключва само тайнствеността. Ние всичко възприемаме така, каквито сме. Живей с практиката на пречистването, подари си разбирането за това. Бъди чист, но мъдър. Ние запълваме себе си само със съответстващото ни. Всичко наоколо е заради теб или против теб - това е само твоята позиция на възприемане на съответствието, това е твоето настроение. Повторяемостта е принцип на вечността. Всичко е аналогично. Не се подавай на провокацията на времето. Свободата е неосъзнато робство. Святото - илюзия на доброволното робство. Всичко е равнозначно. Предишните уроци са налагали много. А какво можеш ти да наложиш?


УРОК ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТИ

Никъде няма истина, но нея я правят навсякъде. Светът е занимателна илюзия за всеки и всеки е зает с нея. Всеки урок е цяло учение, в цялото учение има само урок. Странникът не знае себе си, а понякога просто не може да се познае. Ние сами избираме себе си. Всяка причина е достатъчно да се спомни, резултатът е неизбежен. Около теб няма нищо, освен твоето възприятие. Възможно е само това, в което си уверен, затова на нас ни липсва само увереност. Където и да вървиш, ще пристигнеш при себе си. Възприятието има няколко нива. Ти си частица от света, но целият свят е само частица от теб. Ти ще бъдеш победител винаги, когато разбереш, че няма поражения. Борбата - е съдбата на глупавите.


УРОК ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ

Приложеното внимание изразява твоята същност и значимост. Светът е свързан с формата. Повишавай плътността на духа. Откажи се от всичко заради себе си, откажи се от себе си заради всичко. Всичко, направено от теб, ще се върне при теб. Ти вървиш по следите на своето бъдеще, оставяйки следи на своето минало. Развитието - това е провокация на заетостта за временните, изправление за вечните. И, докато ти не започнеш, ще се занимаваш с глупости. Животът е път към теб, не отвличай живота с глупости. Всички вървят към едно. Не знай развитието, бъди винаги създател. Прави всичко, като че ли така е било винаги. Само Странникът носи новото. Битието все едно няма да забележи това. Аз чаках кога ти ще ме измислиш, аз ще те науча на новото. Невъзможното е извън контрол. Всички проблеми са заетост. Новото не е проблем, то е твоят път на странник.


УРОК ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТИ

Във всяко действие има развитие. Експлоатирай само спокойствието. Ти винаги постъпваш в съответствие със своето ниво. Всеки заема съответстващото място. Сливането е основата на пътя, в него е защитата и придвижването. Оцени потенциалното спокойствие. Само краят води до началото. Сливането носи знание, способност и право. Постигай не знанията-мъдрост, а причината за тях. Бъди мъдър по самата си същност. Всеки трябва да носи в този свят своето, в различно време-различно. Всеки храм пази своята вечност, всяка вечност пази своя храм. Всичко наоколо е само спомняне.


УРОК ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТИ

Неразбирай осъзнато. Чрез разбиране няма да стигнеш до отсъствието, а в него е всяка причина. Небитието е безпричинен свят. Битието е проявена илюзия, миг на определеност, вечният път на всеки. Защото вечността е само частица отсъствие. Не разбирай. Разбирането е илюзия от ниско ниво. Вечният път е промеждутък в отсъствието. Усещай сливането във всеки дъх. Увереността е и потенциалното спокойствие. Пътят на пречистването е пътят към отсъствието, към цялостността, към причината за всичко. Освободилият се от всичко получава всичко. Рано или късно ти ще разбереш, че целият ти път е само спирка, за да определиш себе си. Усети равнозначността до отсъствието на разлика - очистване от това.


УРОК ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДМИ

Когато забравяш, всичко се случва именно така. Ти съдържаш формата, формата съдържа теб. Новото е задълбочаване и постоянство. Ти възприемаш пътя към върха трудет - той е труден, ти го възприемаш лек -той е лек, ти възприемаш себе си на върха - ти стоиш на него. Върви не към старостта и смъртта, върви към детството и раждането. Най-трудното е да повярваш, че всичко можеш, но това е неизбежно. Оттук са всички прераждания, страдания и така нататък, от тази вяра се определя твоето развитие като ставане на самия себе си. Увереността разгръща проявлението. Силният се отразява в слабите. Този, който взема, му се дава. Ти си слаб по свое подобие. Ти няма да създадеш новото, върви нататък.


УРОК ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСМИ

Към всеки резултат води всеки път. У странника има процес- това е потокът от резултати. За теб съмненията и волята са равнозначни. Мълчанието винаги трябва да бъде незабележимо. Ние винаги повтаряме новото, именно заради това ге Го забелязваме. Всеки момент от времето е един и същ, защото всичко е равнозначно. Всеки път отклонява. Само когато стоиш на ръба, той изчезва. Света го правят идеите. Реалността е тяхното проявление. Над нас власт имат само тези, на които се подчиняваме. Само подчинението подхранва властта. Всичко се проявява само на фона на отсъствието и обратно. Развитието - това е изменение на възприятията или отношенията към едно и също. Постоянството е винаги в съответствие с текущото.




УРОК ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТИ

Идващият оттук отива тук. Повърхността е разгърната дълбочина. Развитието е процес на спомняне. Всички различия съдържат единство. Реализирай мълчанието, защото то е пазител на тайните. Изпреварвай се предварително. Битието разкрива отсъствието. Бог е един, открадни му самотата. Той ти е отделил време, отдели време за него. Само глупакът не може да мълчи. Усети тайната на тишината и мълчанието. Разумът пречупва светлината на истината. Желанията изкривяват волята. Всяка привъзраност пречи да се върви. Всеки има свой сън. Дълбочината съдържа повърхността и обратното. Твоят път е сливането. Всичко се случва съответствено. Отглеждай красива воля, в красотата е точността, правилността. Запълва се само тишината, излишното тече през краищата. Пречистените се запълват със съответстващото.


УРОК ПЕТДЕСЕТИ

Всяко желание има в основата си проводник. Максималният поток е чрез чистото, неизкривеното. Всички са функции на проводника на волята. Ти си се спуснал на земята, но не напълно. Нас ни придвижва съответствието. Във всеки има всичко необходимо. Не претендирай на този свят, ти имаш свой. Ти затова си и странник, защото си дошъл тук от твоя свят. Всички пропуски са насочени за помощ, защото отглеждат и развиват. Влизайки в съответствие, задръж равновесието.


УРОК ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВИ

Причината е идея. Научи се да сменяш знаците. Красотата е плавен и точен актив. Влизайки в причината, слей се, ставайки идеята, а не носителя. Съхрани течащото съответствие. Намирай точката на съприкосновение, съхранявайки знака на актива. Различавай изкривяванията на отразената светлина. Точността на сливане зависи от точката на съприкосновение. Ти винаги ще намираш себе си само на своето място. Другите места или те отразяват, или ти се отразяваш в тях. Всичко оставя следа и всичко има своята сянка и отражение.


УРОК ПЕТДЕСЕТ И ВТОРИ

Ти възприемаш само съответстващия ти свят. Всяка смърт е самоубийство. Аз те заставям да се замислиш, застави всеки да се замисли. Ти спиш и се утешаваш с илюзията на реалността. Събуди се и отвори очи. Спомни себе си. Ти виждаш своята илюзия на истината, докато гледаш от една страна, от страната на Битието. Цялостта на истината съдържа в себе си парадокса на истината. Битието е относително. Ти не си странник, защото не се считаш за такъв. Храни се със себе си. Научи се да живееш в приказка, влез в нея. Твоето проявление е инерция на парадокса. Йерархия в света на нивото на функция. Функцията на странника е да пише приказката на света. Помисли за кармата на създателя. Ти предчувстваш онова, което се случва, нека се случва онова, което предчувстваш.


УРОК ПЕТДЕСЕТ И ТРЕТИ

Парадоксът пази границата на страните. Всеки връх за някой е дъно. На странника отдавна му е дадено това, което той не е взел, и отдавна е взел това, което не му се дава. Силата е най-слабото му място, защото е далеч от Хармонията. За него присъствието и отсъствието е монета, миналото и бъдещето е монета, доброто и злото е монета, всички противоположности са страните на една монета. Странникът идва и си отива не напълно. Странникът винаги счита, че всеки Абсолют не е достатъчно абсолютен и всяка Хармония не е достатъчно хармонична, а количеството на безкрайностите не е достатъчно безкрайно, защото всичко е ограничено в рамките на своя смисъл. Когато на странника му омръзне да си бие главата в стената, те смунят местата си. Странникът знае стила на изпреварващия учител. Не търси своите разум, мъдрост и сила, нека те те потърсят. Ако странника не го разбират, той прави така, че действително трудно да бъде разбран.

диви ягоди цветя и мирис на трева