Като говориш за пътя, знаеш ли, че ние се движим слепешком? По усет?
Умът не знае какво ни чака напред, умът знае само познатото, в непознатото ни движи усета. А неизминатият път е непознат...
Та не може да се каже какво точно ме води по пътя и какво не.
Хуанджи навремето имаше една умна приказка, даже си я бях лепнала за опашка.
Не е важен пътят, важна е посоката, която не изпускаме, дори когато вървим обратно на нея...
Понякога единственият начин да изкачиш следващия връх, е преди това да слезеш в дълбока долина.
А ние виждаме само парченца от пъзела, участъци, моментални снимки...дали слизане надолу значи слизане или е засилка за изкачване?
Дали изкачването нагоре е истинско изкачване или е просто кьорфишек?
Това обикновено се разбира след много време от ума...а през цялото време ни води усета...усета, който води пчелата към кошера и котката от 1000км към дома...

Та на въпроса ти дали центрирането или смяната...ми не знам...аз удещам във всеки момент дали ми се увеличава силата или намалява. И са се случвали и двете, така че рецепта няма....кога как дойде. Важно е да си нащрек спрямо личната си сила.
Както е казал един евреин-Абе всичко е относително.
Правила вечни няма.


диви ягоди цветя и мирис на трева