Ами да! Всичко има съзнание. Верно че и камъка има съзнание, свободна воля, творческо начало, може да взема решения, така е май. И пясъка, и въздуха, и най-вече НИЩОТО. Просто не разбрах защо в твоята дефиниция беше включила живота като необходимост за съзнание. То и Интернета е съзнателен един, и изобщо, ЩО ПЪК НЕ!!!!!

Нали? Това е по твоя метод, да не се отхвърля преди да е доказано. И за да го приложим до край, не трябва да се отхвърля възможността че това по-горе може да е невярно: точно толкова, колкото че може и да е вярно. Ей това е знание за нещата, хехе! Или не съм прав?

Решихме проблема направо!

И сега какво? Какво следва по твоя метод? Приемаме си което ни харесва от горното и го обявяваме за знание? И попадаме в собствения си капан, че отхвърляме останалото? И се въртим като пате в кълчища, нали! Хайде, помагай...