Какво би бил човека.....ако не си поставяше цели и не се бореше за постигането им? Един "зеленчук".......Стремежът към развитие, усъвършенствуване и откриване.....на Себе си е неотразим. Ако нямаше на света хора, които да са по-напред от нас в едно или друго отношение - как щяхме да си поставяме и ние цели и да ги преслезваме. "Искам да стана като....едикой си!" си казва детето гледайки как приятелчето му кара велосипед без да пада, а то още не може това....И тази игра продължава ...цял живот. "Като някой"! Някой, който ни е впечатлил, събудил възхищението ни със своите умения....когото сме срещнали или видяли по ТВ или на филм или концерт. Може би е показателен факта че най-големият процент тийнейджъри по света мечтаят за кариерата на филмова или рок звезда. Защо? Защото това виждат най-често по ТВ и мултимедиите. Това им се сервира като идеал. Значи пари и слава! Кой не ги желае......На запад следват професиите - адвокат и лекар като най-желани. Защото са най-доходни. Пари, пари и слава.....
Затова е невероятно странно, невероятно чуждо, невероятно неразбираемо за всеки да прочете или чуе простите слова /които не са от вчера!!! а от векове/ " Ако искаш да намериш Любов, Щастие и Изпълненост -
ще ги намериш не навън в този свят а....те са вътре в тебе!" И на света се появява периодически един много специален човек, който прибавя /и в това е разликата м/у красивите думи и делата!!!/ "Аз ще ти покажа как да влезнеш в Себе си!"
Да имаш едно материално благополучие, т.е. да не трябва да употребяваш цялата си енергия в работа, грижи и страхове по оцеляването и плащането на сметките....е абсолютно важно. Но.......задоволяването на физическите потребности не води до онова тъй търсено и желано изживяване на вътрешен Мир и Хармония със Себе си, на онова чувство на постоянна Изпълненост отвътре.....а не онова чувство на студенина и празнота което често ни обзема.....и не можем да запълним с никакви пари и развлечения....То кънти, боли, крещи от болка......отвътре. " Узнай ме! Открий ме!.......
Това не ни освобождава от земните задължения......Ето аз например след малко ще отида в другата стая и ще поработя няколко часа ....за да се подготвя за едно свирене за което бях поканен: " Ела и свири на пиано и цигулка половин час на нашата годишна среща /не разбрах каква организация бе.../ И то - класична музика. Не съм свирил от години класика....Но това ме амбицира. Започнах да се упражнявам и ще направя запис на акомпанимента на 2 менуета от Моцарт и Бетовен и ще ги свиря на цигулка едновременно с касетофон. Предизвикателство! И ако успея да свиря добре - това ще накара хората да изпитат нещо красиво и се зарадват. Аз също ще се зарадвам...Но?! Моето щастие не е базирано на това. Това е нещо мимолетно.....Моето Щастие е базирано на Изживяването, което е отвъд всички светски активности.....и не зависи от никоя от тях.
Гледал съм доста документални филми за експедиции до Монт Еверест. И близки кадри с "покорителите" на върха.......Как може да покориш нещо, което след "покоряването" си остава там а ти трябва да се върнеш долу при хората ? Може би е правилно да се каже "покорителите на своите човешки слабости" - защото се изисква огромна воля и издържливост да се изкачиш там горе. Но ......Щастие? Тези хора изпитват едно задоволство, че са успели но....щастливи ??? Не можах да видя такива м/у тях. Защото както казва моят Учител, който е роден в подножието на Хималая: "Щастието не е на Хималая а - вътре във вас!" И не е първият, който го казва.....

"Разменяй, а не отменяй становища!"
"Глупостта е сляпа за своята глупост" ( Oro )