Веднага едно важно уточнение за наблюдателя и съзнанието. Аз в предишния постинг нахвърлях много важни думи с главни букви, ама може да не си ги прочела. :(

Съзнанието на наблюдателя не играе никаква роля. Изобщо не е задължително под наблюдател да се разбира одушевен човек, както и под "измерване" предварително замислен експеримент. Това многократно е подчертавано в спора м/у Бор и Айнщайн по този въпрос. Наблюдател е произволна система от частици, която може да промени състоянието си в резултат на случване или неслучване на дадено събитие.

Резултатът зависи от "наблюдателя" по следния начин: за да измерим положението или скоростта на една частица, ние трябва да я засечем по някакъв начин, да я "видим" къде е. Най-простия и безболезнен начин да я видим е, като я облъчим с един фотон, и после измерим състоянието на отразения фотон - той ще ни опише характеристиките на частицата. С големи тела няма проблеми, така се прави. Но с микрочастици възниква проблем: самото отражение на фотона променя състоянието на микрочастицата, защото енергията на фотона ще е сравнима с енергията на частицата, иначе няма да можем да я "видим". И колкото по-добре искаме да я виждаме, толкова по-силни промени ще има в последващото състояние на частицата. Промените ще се изразяват в това, че искайки да установим състоянието на частицата, ние допълнително въвеждаме в него неопределеност.

Просто и ясно. Никакво съзнание не участва, нищо окултно и загадъчно няма. Надявам се поне това да е станало ясно :))

Разбира се че не е необходимо да замразяваш мисленето си, чакайки науката да тълкува фактите. Ако успееш да ги изтълкуваш преди науката, нищо не мога да кажа, освен "добре дошла"! Че и някаква награда може да ти се падне...
Малкият проблем е обаче, че не се иска само качествено обяснение на фактите, а и количествено такова. И затова науката е толкова сложна - за да издържи количествено на фактите.

Защото качествени обяснения бол, но те имат един недостатък - не дават проверими предсказания за нови факти. Напротив, даже всячески ги избягват. Едно качествено обяснение е създаването на света от Бог. Всичко се обяснява със свойствата на бога - не познаваем, не можем да знаем замисъла му, всемогъщ и т.н. Дотолкова е непознаваем, че е направо неоткриваем... Иначе си има и рай, и ад, и лошите са лоши, и добрите добри, като на американски филм. Или нещо от рода на "Кундалини се издига от долната чакра, и енергията потича като пълноводна река"... Както и да е.

За научната обективност - ами погледни пак началните постинги по темата, доста е ясно обяснено що е то.

Хайде сега тука да направим друг експеримент. Да ми намериш пример, дето науката днес казва едно, а утре друго, което отхвърля първото и му е противоположно - дето е лабилно в твоята представа, да видя за каква лабилност става дума толкова. Щото не се сещам за такова. :)) Да обсъдим нещо конкретно, а не така да си летим с общи принципи