Кали, мисля че имаш дълбоко погрешна и невярна информация за науката. Някаква автоматична, даже неосъзната неприязън, + негативни и невярни наслоения, на които ти харесва да вярваш.

Науката не заявява категорично за каквото и да било че не съществува. Това е някакъв стереотип, насаден основно в жълтата преса. Науката разчита на факти. Когато такива няма, или са съмнителни, всички заключения на тяхна база биха били съмнителни. И науката не прави такива заключения, просто изчаква да се появят фактите. Това че ти усещаш нещо, не означава, че е факт обяснението, което ти даваш за себе си. Усещането ти може да е инспирирано от огромно множество фактори, много от които ти не отчиташ. Аз ти предложих да опиташ един симулатор за виртуална реалност, да видим какво ще кажеш за усещанията и дали може да им се вярва :))

Какво имаш предвид под информационно-чувствена вселена? Науката разчита на твърдението, че вселената може да се опознае, и че тя се подчинява на закономерности, а не на хаотично развитие. Което досега се потвърждава непрекъснато.

Второто грешно твое разбиране е, че науката счита своите теории за последна инстанция верни. Отново клише, също най-вероятно от жълтата преса. Напротив, всяка теория има граница на приложение, защото тъй като не сме всемогъщи, въвеждаме разни идеализации в моделите си. Ти как мислиш, дали силата на интелекта, с която той гради тези си теории, няма да му поднесе същите идеализирани изненади и при информационно-чувствения подход?


"защото науката не маже нито да обясни, нито да измери количествено чувствата. " - това вече го дъвкахме :))

Ти как мислиш, нима "знанието", което "получаваш", не се гради на фактите и представите, които си си изградила досега? Че Менделеев е работил много години по проблема с таблицата си, тя му е била "на езика", така да се каже, какво странно има в това че мозъкът работи по разни проблеми и когато не мислиш конкретно по тях? Не ти ли се е случвало да изпадаш в такова състояние? Много мисли в различни посоки, даже ти е трудно да ги управляваш. Странно, ако не.

Представи си човек, например с недъг, който не може да излиза и да гледа навън, никога не е виждал и никой не му е говорил например за дърво. Той може ли да развие първо понятие за дърво, после за гора, и да получи знание за тях - например свойствата им и т.н. Аз мисля че не може. Хайде дай ми знание и понятие за спунк? Или за клапистерна? А?
Както и да е, това е по-сложен въпрос.

Та ти поставяш въпросът както едно време в съда: докажи че си невинен, иначе в затвора. Мисля че ти твърдиш, че получаваш така знания, така че ти трябва да го докажеш, нали?

Хайде един експеримент: получи някакво знание за мен, освен малкото информация, която съм пръснал наоколо, например че съм бил физик, а сега програмист. Но да е конкретна, не от тази която се оценява на 50%: женен/неженен, млад/стар и т.н. Или за нещо свързано с мен. Обещавам да бъда коректен.