Повик към съжаление. При този подход обикновено виждаме автора в процес на самосъжаление и оплакване от „учрежденията" на орто­доксалната наука. В увода на Умланд към „Тайните на древните" че­тем (стр.9):
„...принудени сме да нападнем някои от неприкосновените „све­щени крави" на днешните археолози, антрополози* и историци. Ние съзнаваме, че ще бъдем критикувани, щом като правим това.- Но в името на истината, която търсим, често се налага свещените крави да бъдат принесени в жертва."
Авторите ще бъдат критикувани от учените за това, че търсят истина­та. Argumentum ad hominem. Този вид доказателство се състои в напад­ки, насочени срещу едно лице, а не срещу това, което то казва, и често приема формата на осмиване и сарказъм. В книгата си „Златото на боговете" фон Деникен повдига въпроса (стр. 10 и 12):
„Готов ли е наистина човек да приеме, че историята на неговия произход е съвсем различна от онова, което е насаждано в съзнанието му под формата на благочестива приказка? Наистина ли специалисти­те по праисторическа археология се стремят към голата истина без предубеденост и пристрастие?"
Тези въпроси са нападки срещу честността на хората и не засягат то­ва, което те казват — и доказват с документи — за произхода на човека. Малко по-нататък фон Деникен продължава същата тема (стр. 34):
„Бих искал да знам с какви хитрости ще си послужат учените, за да премахнат това приказно съкровище от метал, което има неоцени­ма археологическа и историческа стойност."
Това е още едно обвинение срещу честността на учените, обобщено (както изглежда) за всички учени и предвещаващо бъдещото им безчестие.

Позоваване на авторитет. Някои свои доводи можем да подкрепим, като се обърнем към авторитетно лице или експерт. Това се прави от много автори и е допустимо, но трябва да се внимава в преценката, дали показанията на нашето „вещо лице" са точно от неговата област на експертиза.
В едно интервю с капитана от пехотата Джон Александър, напра­вено от автора Бред Щайгер („Загадките на времето и пространство­то"), Щайгер разпитва капитана за подводен археологически (?) обект край Бимините8, смятан от някои за част от потъналия континент Ат­лантида. В това интервю капитанът е избран за „експерт" въз основа на следното (стр. 55):
1.Александър има квалификация на военен.
2.Той е представител на Института за психологическа обработка
„Силва" в Хавайските острови.
3.Той е обиколил света два пъти.
4.Той е изучавал будизма.
5.Той е опитен водолаз.
6.Той е експерт по взривяване на подводни обекти.
Това е един съвършен комплекс от качества, при положение че целта ни е да интервюираме капитана относно тактиката на пехотата или подводното взривяване. Може да сме почти сигурни, че по тези теми отговорите му биха били достоверни. Капитанът обаче не е бил разпитван по тези предмети, а по-скоро му е било поискано мнението за предполагаемия археологически обект, наблюдаван от.него по вре­ме- на едно или няколко слизания- под водата. Зададени са му били (частично) въпроси във връзка със следното:
7.Видяното от него в околностите на Бимините не е ли малка
част от нещо, което някога е било много по-голям град?
8.Какъв е съставът на камъните?
9.Дали постройките край Бимините са останки от предкатаклиз-
мена цивилизация? (Капитанът отвърнал с да.)
10.Освен постройките намерил ли е някакви артефакти?
11.До каква степен на развитие са стигнали? До нашата? (Отгово­
рът на капитана бил утвърдителен.)
Впечатленията на капитана, някои от които той изложил подроб­но, показват, че той не е нито археолог, нито геолог и неговите пока­зания по тези-въпроси за съжаление са съвсем безполезни.

Сложни въпроси. В много книги се задават голям брой сложни въпро­си. Наистина, ако се махнат въпросите от някои книги, в тях няма да остане почти нищо. Тези въпроси се формулират по начин, който предполага, че предишните въпроси вече са зададени и са получили задоволителен отговор. За източник с много примери може да служи „Колония: Земя" от Ричард Е. Муни. Ето един от тях (стр. 17):
„...ако човечеството 30 000 — 35 000 години се е състояло от диви номадски племена, които са ловували, защо внезапно се е появила цивилизация?"
Тук въпросът се състои от две части (първата започва с „ако", втората със „защо") и е поставен така, като че ли отговорът и на двете му части, дадени като твърдения, е „да". Въпроси от този тип не се упот­ребяват за друга цел, освен да забъркат читателя. На същата страница Муни пита още: „Как и защо е била построена Голямата пирамида?" В този въпрос има повече смисъл, затова археологията вече е дала някои отговори и продължава проучванията. Но ако такъв въпрос, без да му е отговорено, е вмъкнат в състава на въпроси, които нямат отношение към темата, той поема върху себе си „позорното петно" или инсинуацията, идваща от неуместните въпроси.