:-) За много неща може би си права, но темата за общуването свързано със силен емоционален момент е твърде обширна и всяка подробност може само конкретно да се обсъжда, а не да се обобщава ;-). Рецепти(собственото си становище и начин на действие) не искам и не мога да давам ;-))).
Все пак за себе си мога да кажа, че не пътя на вечните поправки, борбички за надмощие и себедоказване в безкрайни спорове е по вкуса ми. Предпочитам пътя на желанието да зарадваш другия(естествено трябва да знаеш какво би го зарадвало, а не "да си мислиш", че каквото и да направиш това винаги трябва да го радва), дори и това да ти коства да промениш малко нещо в себе си и да нарушиш някакви твои досегашни принципи и желания ако си заслужава. Това за мен е много по-приятен и радостен път :-))).
Ето една мисъл на К. Паустовский, която на мен много ми харесва

"Този човек, който ти обичаш в мен, разбира се е по-добър от мен.
Аз не съм такъв. Но ти ме обичай, и аз ще се постарая да бъда
по-добър от себе си."

За мен любовта може да бъде най-силната мотивация за самоусъвършенстване. Всичко останало ми се вижда губене на време и насилие ;-))).

Чувството е езикът на душата