Ако кажа че "всички т.н. гении в изкуството са чувствували, че някаква по-висша Сила твори чрез тях" едва ли ще сгреша. Моят идол от детството Бетовен много ясно е осъзнал това. Той е изпадал в някакво невероятно съсредоточаване в себе си и когато е чувал тази музика да бушува в него е търчал по ливади и баири и ръкомахал като луд....плашейки стада и хора....За да не се разсейва от тази концентрация .....Бог му е отнел слухът за външния свят. Което не е нещастие - а Дар. Той просто е предавал на хартията това което чува в себе си. Затова творбите му са безсмъртни. Но подобни примери има безброй по света....дали не беше Моцарт, който цяла седмица се мъчил .....да открие "точната нота" в едно произведение. Търсил я е, пробвал е, и е проверявал дали ще звучи с останалото, което вече звучи в него отвътре....
Дори и Пол Маккартни от Битълс се е събудил една нощ след като е сънувал много ясно цялата мелодия на "Yesterday"....и даже събрал другите от групата и им я свирил и питал, дали някога са свирили тази мелодия преди....

Когато човек слуша музика - той я слуша с "различни органи" от тялото така да се каже.....Някои с краката си - които почват да танцуват.....Други с умът си, който обича брутална и адски силно свирена монотонна "музика" - това го успокоява . Това е техното и разните варианти в днешно време на машинно повтарящ се ритъм и откъслечни фрази на фона на едно примитивно остинато от което всеки нормален човек може да се изприщи........Но....младите се привързват и се подлагат доброволно на тази терапия за промиване на всякакво чувство в тях, правейки ги на роботи. Ние хората сме "ритмични животни", което се определя от това че имаме сърца, които туптят и изпращат кръв захранвайки най-отдалечените клетки в организма. ние имаме в себе си този ритъм, това пулсиране. Но то не е машинно - то е живо. И се променя постоянно....Темпото се променя постоянно съобразно емоциите, които изпитваме...Очудване? и ритъма се променя....Дъхът ни спира при силна изненада или стрес. Страх - пулсът се вдига....Пълна почивка - ритъма е лек, бавен и приятен. И така цял живот.
Но новите форми за производство на звуци /аз не мога да приема за музика/най-вече електронни .....защото е по-лесно за непосветените да произвеждат тази измет.....и този "парен чук" Дум...Дум...Дум...Дум който присъствува в повечето техно и други модерни форми....убива!

Ако човек може да се научи да слуша със Сърцето си - света е пълен с такава
красива музика, която кара сърцето ти да запее. Повдига те над земното....и е силна терапия против стрес и депресираност.
Философът Платон е казал:
"Музиката е мост м/у видимия и невидимия светове"

Аз лично слушам джаз най-вече. Защото там всичко е базирано но моментна импровизация....спонтанно чувство а не "изкомпозирано".....В БГ има една станция от миналата година.Пускат чудесни пиеси и изпълнения.....И тук има една станция само с джаз. Иначе слушам и обучавам малки и големи да обикнат и свирят барок, Бах, Моцарт, Бетовен и др. Но ако трябва да си призная:

Музиката, която ме докосва най-дълбоко е.....тази написана от музиканти по света които са получили "Себе-Познанието" и отразяват своето изживяване с музика. Имам десетки песни от цял свят и националности....Чувството е.....райско. В нея има Божественност.
Аз имах случай да свиря лично на пиано на една среща с около 800 скандинавци с Учителя в Копенхаген и когато Го видях да ми ръкопляска.....за мен това бе най-върховното изживяване на признание, което някога съм получавал....А свирех най-обикновенни пиеси-стандарти.

"Разменяй, а не отменяй становища!"
"Глупостта е сляпа за своята глупост" ( Oro )

Редактирано от Opo на 25.02.03 22:05.